Как моето специално дете ме промени към по-добро
Шокиращо е, когато за първи път разберем, че имаме специално дете и осъзнаем, че животът протича по различен начин от това, което някога сме мислили или планирали. Мислите, които минават през повечето от нашите умове, могат да бъдат меко казано разстройващи. Знам, че се чудех как ще се грижа правилно за дъщеря си. Скърбях, че тя никога няма да има „нормален“ живот, да се омъжи, да има деца и т.н.
Надявам се това да достигне до тези, които тепърва започват, защото всъщност те имат „нормален“ живот. Какво изобщо е нормално? Те имат живот, който е изпълнен с радост, любов и сладост, които другите хора не раздават толкова свободно. Да, те имат своите предизвикателства, всички имаме. Да, животът им е по-труден от на повечето.
За тях може да коства голямо усилие да се справят всеки ден
Никога няма да забравя първия път, когато видях дъщеря си да дава на някой друг усещането, че е обичана и обгрижвана. Беше, когато тя бе само на 4 години. Бяхме в магазина за хранителни стоки и пред нас чакаше мъж в инвалидна количка. Ема се приближи до него и сложи ръка на рамото му. Двамата се спогледаха, очите им се свързаха без думи. Видях сълзи в очите му. Това ме разплака и ме накара да осъзная, че добрият Господ я е дарил с нейния „нормален“ живот и цел.
Друго невероятно нещо за мен е, че нашата общност със специални нужди отива и прави неща толкова трудни, колкото могат да бъдат за тях. Те стават и развълнувани отиват на училище, на различни програми за възрастни, а някои дори отиват на работа. Разликата, която виждам в тях е, че обичат да ходят и да правят тези неща.
Очакват го с нетърпение
Всички имаме цел на тази земя. Целта на дъщеря ми е била много неща, но повече от всяко едно от тях е тя да дава любов на другите. Тя ме промени по толкова положителен начин, че никога не бих успяла без нея.
Придобих толкова много увереност и способност да говоря не само за нея, но и за себе си. Отначало открих, че мога да говоря за нея, без да ми мигне окото. Спомням си, че майка ми ми каза: „Ти говориш за Ема, защо не и за себе си?“
Това беше повратна точка за мен
Придобих способността да поддържам граници, когато е необходимо. Не само за дъщеря ми, но и за мен. Силата, която придобих, е нещо, което нямах представа, че имам в себе си. Придобих състрадание и съпричастност към другите. Никога не знаем през какво преминава някой. Ема е истински дар.
Източник: https://www.fireflyfriends.com/eu/blog/how-my-special-child-changed-me-for-the-better/