Как да търсим модели в поведението на детето

Бърз преглед

• Много семейства имат проблеми с осмислянето на поведението на детето си.
• Ако се вгледате внимателно с течение на времето, обикновено можете да намерите модели.
• Воденето на бележки може да ви помогне да намерите тези модели и да започнете да търсите решения.

· Питате ли се някога: „Защо детето ми...?“ Може би детето ви внезапно е започнало да действа произволно и това се усеща случайно. Или може би някои задачи са наистина трудни за детето и изглежда, че няма причина за това.

· Ако не разбирате защо детето се държи по определен начин, не сте сами. Много семейства имат проблеми с осмислянето на това, което децата им правят и казват. Но поведението на децата може да бъде начин да изразят нещо, което не могат да обяснят. Това често се отнася за деца, които се затрудняват по някакъв начин в училище.

Нуждаете се от повече насоки?

Прочетете отговорите на някои въпроси, зададени от родители:

Все още не сме казали на детето си диагнозата, но то знае, че нещо не е наред. Какво трябва да кажем?

Когато говорите с детето си за неговата диагноза, важно е да бъдете открити и подкрепящи. Започнете, като обясните, че всеки е различен и че е добре да мислите и да учите различно. Поддържайте разговора прост и кажете на детето си, че неговите предизвикателства не го определят. Подчертайте силните му страни и го уверете, че сте там, за да го изслушате и помагате. Също така е полезно да водите непрекъснати разговори, докато то расте и разбира повече. Този подход изгражда доверие и помага на детето да се чувства комфортно, когато обсъжда своите чувства и предизвикателства.

Понякога се разочаровам от детето си с ADHD /синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност/ и му крещя. Как мога да остана спокоен, когато той се държи зле.

Разбираемо е да се чувствате разочаровани понякога, но запазването на спокойствие наистина може да помогне, когато детето ви с ADHD се държи лошо. Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да запазите самообладание:

• Помнете предизвикателствата на ADHD: Децата с ADHD често се борят да контролират поведението си. Имайки това предвид, може да ви помогне да отговорите със съчувствие.

• Дайте ясно предупреждение: Уведомете детето си какво ще се случи, ако не промени поведението си. Това му дава шанс да го коригира.

• Избягвайте да дисциплинирате докато изпитвате гняв: Запазването на спокойствие помага на детето ви да управлява емоциите си по-добре. Съсредоточете се върху коригирането на поведението, а не върху наказването.

• Не бързайте: Ако ситуацията не е опасна, отделете малко време, за да помислите, преди да реагирате. Понякога естествените последици са по-ефективни.

• Използвайте логически последствия: Помогнете на детето си да разбере връзката между действията му и последствията.

• Бъдете готови да опитате различни подходи: Това, което работи за едно дете, може да не работи за друго. Бъдете гъвкави и търпеливи.

Моят партньор и аз често не сме съгласни относно това как да се справим с ADHD на нашия син. Как можем да бъдем на едно и също мнение?

Важно е както вие, така и вашият партньор да работите заедно, когато се справяте с ADHD на сина си. Ето няколко съвета, които ще ви помогнат:

• Образовайте се заедно: Научете за ADHD заедно. Разбирането на състоянието може да ви помогне да разберете защо се случват определени поведения и как най-добре да реагирате.

• Общувайте открито: Споделяйте мислите и чувствата си един с друг. Обсъдете какви стратегии смятате, че могат да работят и защо.

• Поставете си общи цели: Съгласете се един с друг какво искате да постигнете за детето си, като подобряване на фокуса или поведението в училище.

• Бъдете последователни: Опитайте се да използвате същите стратегии и правила у дома. Последователността помага на детето ви да разбере очакванията.

• Потърсете подкрепа: Помислете дали да не говорите с терапевт или да се присъедините към група за подкрепа за родители на деца с ADHD. Те могат да предложат насоки и да ви помогнат да се почувствате по-уверени в подхода си.

• Бъдете търпеливи и гъвкави: Намирането на това, което работи, може да отнеме време и може да се наложи да коригирате стратегиите си, докато научавате повече за нуждите на детето си.

Училището понякога може да бъде трудно за дъщеря ми и тя на моменти не иска да ходи. Това признак на затруднения в ученето ли е?

Ако дъщеря ви не иска да ходи на училище, това може да е знак за отказ от училище, което може да е свързано с тревожност. Отказът от училище е повече от просто избягване на училищна дейност; това е, когато децата се чувстват толкова стресирани и претоварени, че отказват да ходят на училище. Признаците включват притеснение за училище по време на почивка, чести избухвания на гняв относно училище и съпротива със сутрешните рутинни процедури. Важно е да знаете, че не сте сами и има начини да помогнете на детето си да се справи.

Какви са признаците на дислексия?

Признаците на дислексия в началното училище могат да бъдат по-лесни за забелязване, защото децата четат и пишат повече. Ето четири признака, които може да забележите:

• Проблеми с изговарянето на нови думи: Децата с дислексия може да се затрудняват да декодират думи и може да не са сигурни кои букви какви звуци издават.

• Объркани или отегчени от книгите: Те може да четат бавно и да имат проблеми с разбирането на изречения и по-дълги текстове, дори ако книгата е за любим герой.

• Те може да имат затруднения да запомнят какво се случва в историята и да го свържат с това, което вече знаят.

• Смесване на реда на буквите: Те могат да произнасят неправилно думи или да изпишат погрешно думи, като например да кажат "мазагин" вместо "магазин".

Някой ми каза, че смята, че синът ми има проблеми с изпълнителната функция. Какви са симптомите на това?

Проблемите с изпълнителната функция означават трудности с умения като планиране, управление на времето, контролиране на емоциите и поддържане на концентрация. Тези умения са като команден център в мозъка, който ни помага да изпълняваме задачи и да решаваме проблеми. Децата с проблеми с изпълнителната функция могат да показват различни симптоми на различна възраст.

В предучилищна възраст те могат лесно да се разочароват, да изпаднат в истерии или да се затруднят да следват указанията. В началното училище те могат да започнат задачи, но да не ги довършат, да смесват задачи или да имат разхвърляно бюро. Учениците в средното училище може да имат проблеми със започването на големи задачи или да се разстройват от малки неща. Гимназистите могат да загубят представа за времето, да имат проблеми с работата в групи или да бъдат импулсивни.

Подобно на много семейства, може да почувствате, че поведението на детето ви е трудно да се предвиди. Но в повечето случаи, ако се вгледате внимателно с течение на времето, можете да намерите модели. Воденето на няколко бележки може да ви помогне да намерите тези модели и да започнете да търсите решения.

Водете си бележки за определени подробности.

Запишете няколко подробности, които да ви помогнат да търсите модели във времето. По време на спокойни моменти можете да поискате от детето си обратна връзка и по тези въпроси.

• Кога се е случило поведението? Колко беше часът? Кой ден от седмицата?
• Какво правеше вашето дете точно преди нещата да станат напрегнати? Играело е игра? Започвало е домашната по математика?
• Как бихте могли да кажете, че детето ви се разстройва?
• Кой друг беше наоколо? Запазиха ли спокойствие или реагираха безполезно?
• Какво помогна на вашето дете да се успокои? Колко време отне? 

Споделете бележките си.

Когато търсите модели в поведението на детето си, ще ви помогне да обсъдите с други грижовни възрастни.

Споделянето на вашите бележки с лекаря на вашето дете, учител или доверен приятел може да им помогне да разберат какво се случва. Можете да опишете това, което виждате, и да ги попитате какво са забелязали. Те могат да ви предложат да потърсите конкретни неща. Или може да имат идеи за начини да помогнат.

Кажете, че детето ви се разстройва, когато гледате заедно баскетболен мач. Учителят може да ви попита дали детето ви се разстройва, когато го попитате какъв е резултатът. Или ако детето ви изглежда неспокойно, докато седи неподвижно през цялата игра. Какво се случва точно преди детето ви да избухне?

Когато записвате този вид подробности, вие записвате важни улики, които могат да помогнат на вас и другите да добиете по-добра представа за това, което преживява вашето дете.

Ключови изводи

• Воденето на бележки за подробностите може да ви помогне да се ориентирате към това, което кара детето ви да реагира по определени начини.
• Споделянето на бележки с други хора ви позволява да работите заедно, за да намерите модели.
• Знаейки какво се крие зад действията на детето ви, ви позволява да намерите конкретни начини да помогнете.

Източник: https://www.understood.org/en/articles/the-benefits-of-observing-your-child-and-taking-notes