Сестрите и братята на децата със специални потребности също имат специални нужди
Автор: Mari Nosal - Сертифициран семеен партньор CSA в Wraparound Community Support Services
Братята и сестрите на децата със специални нужди често обработват множество емоции и преживявания, които са далеч от типичните. Ако им се окаже подкрепа, внимание и разбиране, тези деца често израстват съпричастни и внимателни възрастни, които активно ще се борят за тези, които не могат да се борят за себе си. За да могат братята и сестрите на деца със специални нужди да растат и да получат положителна самоефективност, са необходими някои основни неща. Те трябва редовно да получават подкрепа, любов, приемане и най-важното - някой, който е готов да ги изслушва и да разговаря с тях в една спокойна и неосъждаща среда.
Спомням си разговор, който проведох отдавна с най-големия ми син. Затрудненията в обучението могат да бъдат предизвикателство и да налагат използването на много повече енергия от страна на детето със специални потребности, в сравнение с братчето или сестричката, които нямат такива. Изпитвахме толкова много вина. Когато развеселявахме детето ни със специални нужди и му помогнахме с трудностите, се притеснявахме, че пренебрегваме брат му. Когато подкрепяхме брат му и го окуражавахме, чувствахме, че може би пренебрегваме по-малкото си дете.
Балансът в това да подкрепяме и двете деца и да посрещаме техните нужди е труден. Този разговор с най-големия ми син ме накара да осъзная факта, че типично развиващите се деца, които имат братя и сестри със специални потребности също имат специални нужди. Той каза: „Мамо, осъзнаваш ли, че ти и татко говорите много за брат ми? Можем ли да поговорим за нещо друго?“
Моят отговор беше: „Толкова съжалявам. Понякога мама и татко се тревожат за бъдещето на брат ти. Знаем, че ти ще се оправиш. Но това не е оправдание; ние ви обичаме и двамата и се гордеем с талантите и прекрасния характер, които и двамата притежавате. Сине, направи ми услуга, моля те. Ако започна да говоря прекалено много за брат ти, ще ми напомниш ли, за да спра? “ Синът ми остана доволен от този отговор и аз спазих обещанието си.
Това, което направих бе, че потвърдих опасенията на синовете си. Създадох стил на комуникация, който помага на децата да ми съобщават всякакви притеснения или мисли, без страх от осъждане или чувство за потиснатост. Като родител трябва да призная, че и аз съм допускала грешки. Това ми напомни несигурността и вината, с които родителите на деца със специални потребности и на такива без, се борят ежедневно.
Преди години брат и сестра бяха записани в програмата ми за училищна възраст. По-голямото дете, момче на десет години, имаше нарушение на развитието и IQ 65. По-малката му сестра беше на седем години и се развиваше нормално. Наблюдаваше се динамиката между брат и сестра с различна степен на развитие. Момиченцето се държеше като родител, намесвайки се постоянно, за да говори и да се грижи за по-големия си брат. Работейки с това момче, осъзнах уменията, които той притежаваше. Когато по-малка сестра се опитваше да се грижи за брат си, например да му налива напитки, да говори вместо него и т.н, аз потушавах притесненията й, като я убеждавах, че ще се грижа за брат й. Целта ми беше да позволя на това дете да бъде просто дете. С поведението си я успокоих и уверих, че аз съм възрастният в стаята следователно е моя работа да се грижа за братчето й, а не нейна.
Докато се упражнявахме по правопис с брат й, тя се опита да му напише думите. Накарах братчето да напише една от думите на бялата дъска, за да може сестра му да види възможностите, които той имаше. По този начин по-голямото братче със специални потребности почувства увереност, а сестра му разбра, че не е необходимо да бъде втори родител за него. Колкото и често да се намесваше, за да се грижи за по-големия си брат, аз я насърчавах да се присъедини към игрите на децата на нейната възраст.
Въпреки че подпомагането от време на време на братя или сестри със специални потребности, например гледането им, докато родителите приготвят вечеря, говорят по телефона, вземат душ и т.н. е приемливо, типично развиващото се дете не трябва да бъде насърчавано да влиза в ролята на родител. То самото е дете и има нужда от родителска подкрепа, свобода за игра и много други. Накратко, нездравословно е да очакваме братята и сестрите да бъдат родители на дете със специални нужди и да порастват преждевременно. Важно е те да се чувстват комфортно и да им бъде позволено да имат и детство.
Ако се поставят твърде много очаквания към типично развиващите се деца, може да се прояви негодувание към детето със специални нужди и семейството. Когато растат заедно обикновено развиващите се деца могат да станат перфекционисти. Нереалистичните очаквания, които развиват, могат да предизвикат проблеми с тревожността. Напомняйте на децата с типично развитие, че се гордеете с тях, отбелязвайте успехите им и ги подкрепяйте, когато почувстват, че са се провалили.
Множество емоции могат да възникнат в типично развиващите се деца. Те могат да развият чувство тип „вина на оцелелия“. Детето може да се чувства виновно, защото неговият брат или сестра има увреждане, а то няма. Могат да се чувстват виновни, че понякога са смутени от състоянието на своя брат или сестра, особено когато приятели идват на гости. Говорете с детето си и го уверете, че може да говори с вас за своите негативни и положителни емоции без да бъде осъждано. Ако децата вярват, че не могат да говорят за негативните преживявания в живота си, защото това ще ви натовари, те ще говорят с вас само за положителни теми. Това е емоционално нездравословно, защото те избирателно потискат това, което се възприема като тяхна (лоша страна), със сигурност ще бъде вредно за емоционалното състояние. Нито едно малко дете не трябва да се притеснява дали ще натовари родителите си, независимо дали е със специални потребности или не. Те трябва да знаят, че възрастният ще ги защити.
Родителите на деца със специални нужди трябва да планират и бъдещето. Опитайте се да планирате предварително какви услуги ще се предлагат за детето. Родителите няма да са наоколо завинаги. Всички деца със специални потребности ще станат възрастни.
Типично развиващите се деца също ще пораснат и е изключително важно да не бъдат пренебрегвани. Позволете на типично развиващите се деца да живеят собствения си живот и да не се отказват от мечтите си. Опитайте се да им обясните по достъпен начин, какво представлява диагнозата на братчето или сестричката. Напомняйте им, че въпреки че децата със специални нужди изискват повече внимание понякога, обичате също толкова много и вашето типично развиващо се дете. Отбелязвайте техните важни моменти. Най-вече им напомняйте, че винаги ще подкрепяте всичките си деца. Затвърдете факта, че обичате всички тях с техните индивидуални качества и нужди.
Даването на малки отговорности на типично развиващото се дете по отношение на неговите братя и сестри със специални нужди ще ги накара да се чувстват полезни. Основното тук е МАЛКИТЕ отговорности. Всяко дете заслужава детство.
Отглеждането на дете със специални потребности и подкрепата на другите членове на семейството е доста труден за балансиране акт. Това е една от най-трудните задачи на света. Не забравяйте, че вие сте по-силни и по-знаещи отколкото мислите. Никога не подценявайте уменията си. Родителите на деца със специални нужди са преминали най-трудния колеж в света. Те са получили докторска степен от колежа на силните удари. Останете силни и вдигнете главата си високо.
Mari Nosal – „Аз съм публикуван автор и се фокусирам върху книги, свързани с аутизма и синдрома на Аспергер. Имам статии за деца със специални нужди, публикувани в няколко списания. Провеждам семинари свързани с аутизма на служители, управленски екипи и родителски групи. Искам моят опит и предизвикателства да се използват продуктивно като учебен инструмент за други родители, както и за възпитатели. Когато преди десетилетие синът ми беше диагностициран с болестта на Аспергер, това беше чужда дума сред много родители и професионалисти. Борих се за помощ и никога не се отказвах. Чрез книгите си искам да помогна на родителите да се чувстват така, сякаш не ходят в тъмното, че не са сами, и че в края на тунела има светлина. Също така искам да образовам обществото като цяло по темата за аутистичния спектър. Вярвам, че всички участващи страни трябва да работят като екип за сътрудничество, за да се осигури успех на детето със специални нужди“.
Източник: https://www.linkedin.com/pulse/siblings-special-needs-children-have-too-mari-nosal-m-ed-cece/