Как наистина да слушате децата си ... това означава повече, отколкото предполагате

Родителството е трудно. И без значение колко книги сте прочели или родителски семинари сте посетили, се допускат грешки. Ние сме несъвършени родители в несъвършен свят. Въпреки това, често се опитваме да предоставим на децата си всяка материална помощ, от която си представяме, че се нуждаят. Посещаваме всяко спортно събитие и училищни програми, изпращаме ги в най-добрите училища, предоставяме им всяка възможност, която не сме имали като деца, и след това се чудим ЗАЩО са толкова нещастни или тревожени, или самотни. Като родители, ние в крайна сметка сме объркани, разочаровани и дори ядосани, че децата ни се затрудняват, когато се чувстваме така, сякаш сме направили всичко възможно, за да отговорим на всяка тяхна нужда.

Може да е наистина трудно да изоставите всичко и просто да слушате децата си. Животът е наистина забързан и може да е трудно да намерим времето, когато трябва да свършим пет различни задачи едновременно.

Въпреки че сме затрупани от забързаността на самия живот и работа в домакинството, трябва да сме сигурни, че намираме време и за приоритетите.

Това, което не успяваме да осъзнаем, е че повече от всяко материално притежание или възможност децата трябва да се чувстват изслушани. ИСТИНСКИ изслушани - този вид слушане, което осигурява безопасна, несъдителна среда за нашите деца, за да отворят сърцата си. Този вид слушане изисква почивка от нашия забързан живот и пълно потапяне в това, което нашите деца се опитват да ни кажат. Необходима е подготовка и практика.

Как можете да покажете на децата си, че ги обичате, уважавате и се грижите за тях, ако нямате време да слушате? Това не означава, че трябва да се чувствате зле или виновни! Всички правим всичко възможно.

Слушането е нещо, което правим всеки ден и е важен елемент от нашите взаимоотношения родител-дете, но толкова често сме неподготвени за тази важна дейност за изграждане на взаимоотношения.

Трябва да намерим време да научим децата си на стойността на техния глас. Това означава да спрем това, което правим, и да им обърнем нашето неделимо внимание, когато можем.

◻ За да слушаме по-ефективно децата си, трябва да се подготвим по-добре, като помним следните ключови компоненти:

1. Изчистете разсейването. Трудно е да разберем как наистина се чувстват децата ни или какво се опитват да ни кажат, ако отговаряме на имейли или правим нещо друго, докато разговарят с нас. Изключете устройствата си и ги приберете. Текстови съобщения и имейли винаги ще има, но желанието на детето ви да говори с вас няма.

2. Бъдете наясно с невербалните сигнали. Гледате ли детето си лице в лице? Изглежда ли тялото ви отпуснато, отворено и готово ли е да слушате, или стоите до печката със скръстени ръце, надявайки се, че няма да отнеме твърде много време, за да не изгори вечерята? В непосредствена близост ли сте и в пространство, благоприятно за разговори?

3. Бъдете наясно с настоящото си настроение и бъдете честни. Ако сте уморени, кажете на детето си. Ако сте имали тежък ден, му кажете, че сте разстроени от нещо друго. Можете да моделирате как безопасно да изразявате чувствата си. Ако имате един от тези дни, напомнете си, че в този момент нищо не можете да направите, за да промените случилото се по-рано, но можете да контролирате способността си да присъствате тук и сега за детето си.

4. Слушайте с намерението да НАУЧИТЕ. Освободете се от нуждите си от саморазкриване, лекции или прекомерни реакции. Слушайте какво ви казва детето. Задавайте отворени въпроси: „Знаеш ли защо той се е държал така с теб?“ Перифразирайте, за да сте сигурни, че разбирате: „Звучи така, сякаш си се ядосал за това ...“ Задайте въпроси за уточнение: „Малко съм объркана. Не искаш ли да ходиш повече там?” Използването на този тип въпроси може да ви помогне да слушате с намерението да разберете какво всъщност се опитва да ви каже детето.

Ако искаме да разберем какво всъщност се случва в живота на нашите деца, можем да научим повече от 10-минутен разговор лице в лице, където активно задаваме въпроси с намерение да разберем, отколкото да се разсейваме през това време, правейки и нещо друго.

НЕ Е ЛЕСНО

Границата между работата и семейния живот постоянно се размива. Домът се нуждае от почистване и поддръжка, има милион ангажименти с училище, приятели, семейство, посещения при лекар и безкрайна домакинска работа. Повечето от тези неща няма да избягат. Вашето дете, от друга страна, расте с всяка минута. Чувството му за собствено достойнство и намирането на собствен глас и място в този свят е нещо, което започва от ранна възраст. То се нуждае от теб сега.

Ако детето ви донесе рисунка, дори и да готвите вечеря, то просто иска да види вашата развълнувана усмивка - да разбере, че това означава толкова много за вас, колкото и за него. То иска да бъде попитано за рисунката му. Задайте му въпроси относно техника или предметите на картината. Накарайте го да ви разкаже историята зад нея, докато нарязвате зеленчуци и разбърквате соса.

Не забравяйте, че ако сте заети, това е нормално и очаквано понякога. Не се обвинявайте или  чувствайте ужасно. Трябва да работите и да поддържате къщата чиста, за да отгледате детето си.

Просто поддържайте комуникационните линии отворени. Кажете им, че ви е грижа и винаги ще бъдете там, за да слушате, веднага щом сте в състояние.

Източници: https://christianfamilysolutions.org; https://kidsactivitiesblog.com