Защо децата имат проблеми с преходите?

• Защо преходите са трудни за много деца?
• Защо децата често реагират, когато бъдат помолени да сменят дейността си?
• Какви видове предизвикателства могат да направят преходите по-трудни за децата?

Хората са създания на навика. Дори когато я приветстваме, промяната отнема повече енергия. Така че може би не е изненадващо, че на децата често им е трудно да правят преходи между дейности, места и обекти на внимание. Да бъдете помолени да спрете едно нещо и да започнете друго е много често срещан фактор за проблемно поведение, особено за деца, които имат емоционални проблеми или проблеми в развитието.

„Преходите са трудни за всички“, казва д-р Дейвид Андерсън - клиничен психолог. „Една от причините, поради които преходите може да са трудни е, че често преминаваме от предпочитана дейност – нещо, което обичаме да правим – към нещо, което трябва да правим.“

Как изглеждат проблемите с преходите?

Трудностите с преходите могат да се проявят по много начини в зависимост от детето и обстановката. Може да приеме формата на съпротива, избягване, отвличане на вниманието, преговори или пълен срив. Някои от тези реакции са резултат от това, че децата са претоварени от емоциите си. А някои са това, което са научили, че работи за успешно забавяне или избягване на прехода.

Дете, на което му е казано, че е време да напусне детската площадка, може първоначално да избухне, защото не може да овладее гнева или разочарованието си, но ако установи, че е подействало, за да отложи напускането на парка, е по-вероятно да го направи отново.

„Наистина зависи от това как са реагирали възрастните в живота му“, казва д-р Матю Рауз, клиничен психолог. „Други деца може да не избухват, но вместо това да овладеят изкуството да хленчат, да разсейват или да преговарят с възрастните в живота си.“

Какво стои зад проблемите на прехода?

Кой родител не е получавал съпротива от дете, помолено да спре да играе игра и да дойде на вечеря? Преходите са особено трудни за деца с емоционални проблеми и проблеми в развитието. И докато поведението може да е едно и също, експертите посочват, че причините зад поведението са различни за децата с различни предизвикателства. Тук разглеждаме защо децата с ADHD, тревожност, аутизъм и проблеми със сензорната обработка намират преходите за особено трудни.

Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност /ADHD/

За децата с ADHD всичко се свежда до това, което възприемат като възнаграждаващо, казва д-р Рауз. Докато разстройството се описва като дефицит на вниманието, експертите казват, че може да е по-полезно да мислите за него като за трудност при регулиране на вниманието – насочване на вниманието към нещо, което се очаква да се направи, вместо към нещо, което се възприема за възнаграждаващо.

„Децата с ADHD имат по-малко неврони в своите центрове за възнаграждение или неврони, които не са толкова активни в центровете за възнаграждение на мозъка им, така че намират нещата през деня си за по-малко възнаграждаващи“, обяснява той. Когато открият нещо възнаграждаващо, те са склонни да се фокусират хипер върху него, което обяснява защо някой с ADHD изглежда все едно, че е навсякъде, но след това може да играе видео игри с часове. Помолете го да направи нещо по-малко възнаграждаващо (като например да прибере конструктор) и може да срещнете съпротива.

Д-р Майкъл Розентал - клиничен невропсихолог, добавя, че децата с ADHD управляват емоциите си по-трудно от другите деца. „Има също изследвания, които показват, че връзките в мозъчните центрове, които участват в подпомагането на децата да упражняват контрол върху емоциите си, са по-слабо развити, така че получавате по-големи емоционални прояви от тях в сравнение с децата, които нямат ADHD. ”

Аутизъм

Въпреки че преходите могат да бъдат също толкова предизвикателни за деца с аутизъм, реакциите обикновено са по-екстремни и проблемът се корени в различна трудност. „За деца с аутизъм“, казва   д-р Розентал, „светът е просто невероятно объркващо и преобладаващо място, така че необходимостта от еднаквост и предсказуемост е адаптивна“ или практична. Не просто смяната на дейности е разстройваща, а че всяко отклонение от рутината може да се почувства като издърпване на килима изпод тях.

Д-р Розентал нарича това когнитивна негъвкавост и казва, че това също обяснява защо хората от аутистичния спектър имат хипер-фокусирани интереси и са склонни да предпочитат да правят едни и същи неща в същия ред. „Всяка неочаквана промяна или преход за дете с аутизъм нарушава тяхното равновесие.“

Предизвикателства при сензорната обработка

Въпреки че сензорната обработка не е диагностичен термин като ADHD или аутизъм, децата с разстройство или без разстройство могат да имат проблеми със сензорната обработка, което може да доведе до проблеми с преходите. За деца, които лесно се превъзбуждат, светът изглежда объркващ и сякаш се движи твърде бързо. Те жадуват за ред, което им помага да се чувстват спокойни и контролирани. „Когато промените нещата с тях твърде бързо“, казва д-р Розентал, „тогава виждате съпротива или проблемно поведение.“

Децата със сензорни проблеми понякога са склонни към драматични сривове - емоционални изблици, които не могат да контролират - когато са завладени от неочаквани промени.

Безпокойство

За деца, които страдат от тревожност, проблемите с преходите може да идват от място на страх. „Може да е страх от неизвестното или страх от това, което ще се случи, когато бъдат поставени в нова ситуация“, отбелязва д-р Розентал. Проблемът е „обикновено някои стимули, които са свързани с прехода, а не самия процес на преход“, добавя той.

Ако са имали разстройващо преживяване в определена обстановка, перспективата за преход към това място сама по себе си също може да предизвика безпокойство. Ако детето се ужасява от кучета и бъде помолено да тръгне към дома на някой с куче, това може да предизвика изблик на гняв или дори да накара детето да избухне в гняв.

Някои деца с тревожност имат силна нужда да правят нещата перфектно. Ако бъдат прекъснати, преди да успеят да направят нещо точно по правилния начин - да оформят перфектно букви в писмена задача или да подредят нещата или да направят поредица от неща в предписан ред - те могат да се разстроят много, оставяйки възрастния да не осъзнава на тревожността.

Разбирането на причините, които карат децата да се въздържат или да се разстройват при преходите, е първата стъпка към по-доброто им управление, както за децата, така и за възрастните.

Източник: https://childmind.org