Упражненията – жизненоважни за детето с аутизъм и неговата майка

Представете си сцената: разтревожена майка с глава в ръце и дете, което отчаяно се опитва да се съсредоточи, докато се опитва да седи спокойно достатъчно дълго, за да се научи да умножава.

Майката вижда, че около нея се трупа пране, а чиниите са в мивката, и усеща, че търпението и се изчерпва, докато се опитва да помогне на детето да се справи със задачата си.

Детето е разочаровано - чувства се неразбрано.

Не е негова грешка, че има много излишна енергия за изгаряне. Майката е уморена и се чувства сякаш се дави, тъй като денят става все по-къс, а има още много уроци за довършване.

Този сценарий е типичен ден за домашно обучение в нашата къща.

Или поне така беше, докато не открихме един магически компонент, който липсваше в нашата рутина. УПРАЖНЕНИЯ!!

Майките на деца със специални потребности изпитват стрес, който може да се сравни с посттравматично стресово разстройство.

Когато имате две деца със специални нужди (едното от които с множество увреждания), в някои дни стресът е напълно смазващ.

Трудно е да се диша.

„Как ще премине деня?“

"Как ще се справим с всички задачи, които ни предстоят днес?"

Най-дълго от времето просто се зареждах със силно кафе и започвах всеки ден с не толкова положителна нагласа, оплаквайки се, когато нещата не вървяха по план.

Имаме абонамент за фитнес зала, но дълго време той не беше използван. "Кой има време за това?" - това винаги беше моето оправдание.

Когато майка ми реши да започне да тренира и да постави здравето си на първо място, решихме, че ще е добра идея да се присъединим към нея, за да я подкрепим.

Скоро осъзнах, че прекарването на време с моята скъпа майка, разговорите ни, докато тренирахме, допринасяше за чувството на благополучие в живота ми, от което имах голяма нужда.

Докато тренирахме, синът ми тичаше на бягаща пътека и караше стационарно колело до нас.

Харесваше му да бъде активен и усещаше спокойствие, когато ендорфините започваха да действат.

Бързо осъзнахме, че когато започваме деня си с упражнения, това ни настройва положително.

Завършвахме училищните задачи по-бързо и с феноменално по-добро отношение.

Енергийните паузи, необходими през деня, намаляват.

Дори имах енергията и нагласата да свърша работата си вкъщи.

Бяхме ПО-ЩАСТЛИВИ!!

В някои дни със сина ми пропускаме фитнеса и правим терапевтични разходки навън. Докато се разхождаме, обсъждаме любимите му теми.

Това ни позволява да започнем деня си без стрес и с напълно отпуснато съзнание.

Защо не опитахме това по-рано? Радвам се, че сега прекарваме много по-малко време в спорове за графици и задачи в училище.

Вече не се чувствам така, сякаш се давя. Животът никога няма да е лесен, но ние сме намерили пътя към по-добро психическо и физическо здраве.

Когато тези два ключови елемента са на ваша страна, предизвикателствата, пред които се изправяте, стават по-лесни за преодоляване.

Статията е написана от Джоди Шенал:

„Аз съм майка на две невероятни деца. Синът ми е от аутистичния спектър, а дъщеря ми има рядко генетично заболяване и множество увреждания. Пиша за нашите преживявания и искам да повишавам осведомеността на други семейства на нашето място. Нашето семейство живее за малките неща и се научихме да ценим цялата красота, която ни заобикаля.“

Източник: https://www.fireflyfriends.com