Съвети за специалните нужди, които всеки родител трябва да чуе
Като опитен ветеран в отглеждането на дете със специални нужди, бих искала някой да беше споделил с мен тези четири важни съвета за родител на дете със специални нужди като мен.
Вместо това трябваше да ги науча сама, но днес споделям опита си с вас и предлагам своите четири най-добри съвета за майки и татковци на деца със специални нужди.
Имам син със сензорно разстройство, ADHD, дислексия и депресия. Имам още един син със сензорно разстройство и целиакия.
Въпреки че трябваше да разбера много сама, това също ми помогна да разбера какви съвети родителите трябва да чуят за специални нужди.
ОТ ЕДИН РОДИТЕЛ НА ДЕТЕ СЪС СПЕЦИАЛНИ НУЖДИ ДО ДРУГ
Независимо дали сте майка на дете със специални нужди, член на семейството или приятел, това са четирите съвета, които бих искала някой да ми беше дал, когато започнахме това пътуване.
Не си сам!
Хората често имат много различни реакции, когато установят, че детето им има специални нужди.
В моя случай това беше разстройство на сензорната обработка. А понякога може да научите и за допълнителни диагнози, които често придружават нещо като нарушение на сензорната обработка /SPD/, като ADHD, дислексия и аутизъм.
Ако се чувствате съкрушени, обезпокоени, уплашени или дори в бойна готовност, просто знайте, че не сте сами.
Разберете, че с вашето дете се случва нещо по-голямо, което наистина може да ни „откъсне“ от играта ни като родители.
Има цяла общност от родители, точно като вас.
Понякога те са объркани. В други дни са разтърсени.
Мога да ви кажа, че съм била точно там, където сте.
Единствената разлика беше, че голяма част от ресурсите, които сега са навън, просто не съществуваха, когато разбрах, че за първи път, че имам SPD.
Без значение какви специални нужди има вашето дете, има друг родител, който се чуди как, за бога, ще помогне на детето си, камо ли да преживее още един ден.
Не всичко е в главата ви.
Като родител познавате детето си.
Синът ми беше първото ми дете… и въпреки че разговарях с други родители, поведението му просто не съвпадаше с това, което очаквах от бебето в сравнение с другите деца, които познавахме.
Той беше извън класациите. Това продължи до прохождането.
И когато разговарях с други родители, те често омаловажаваха или отхвърляха всичко, което се случваше.
Наистина се замислих.
Инстинктите ми подсказваха, че става нещо друго.
Но знаете ли какво, инстинктите ви не лъжат.
И точно инстинктите ми подсказваха, че наистина става нещо различно.
Разбира се, да имаш деца е трудно, но не би трябвало да е толкова трудно, толкова лудо, толкова необичайно. Не си въобразявате нещата и не сте „прекалено драматични“.
Бъдете верни на себе си, като родител на дете със специални потребности.
В един съвършен свят бихме били заобиколени от приятели и семейство, които се стараят да разберат какво се случва с нашите семейства, дори след като научат за SPD, но това не винаги е така.
Те често правят коментари за това как детето ви просто се нуждае от добър контрол или как трябва да бъдете по-силни като родител.
Факт е, че това, което другите хора виждат като проблем в поведението, всъщност е реакция на "невидимите" специални нужди.
Не слушайте тези гласове - те са просто досадното бърборене, което ви пречи да направите каквото трябва за детето си.
Бъдете верни на себе си и на детето си.
Това е, което има значение в края на деня.
Това не е състезание.
Ако тепърва започвате или вече сте започнали вашето пътуване, четвъртото нещо, което бих казала, е че Нарушението на Сензорната Обработка или която и да е специална нужда, не е състезание.
Това не е състезание за излекуване, поправяне или смяна на детето ви.
Това е маратон.
Това е маратон, за да разберете от какво се нуждае вашето дете.
Това е маратон за преквалификация на мозъка.
Това е маратон да предоставите на детето си инструментите, от които се нуждае, за да управлява света - както външно, така и вътрешно.
Всеки път, когато се чувствам като на състезание, децата се забавляват. Те излизат извън реда. Просто няма полза от бързането, така че признайте, че това е само един ден във времето.
Разберете, че ще има добри и лоши дни, добри и лоши моменти.
Възползвайте се от победите си там, където можете и се поучете от пораженията.
Аз съм шест години в това пътешествие и всеки път, когато си мисля, че съм кралица на всички сензорни неща в къщата си, нещо се „взривява“ или се разстройвам или дори губя самообладание. Аз съм човек ... и ти също.
Имайте това предвид.
Когато се чувствате обезумели, ядосани или унили от диагнозата на детето си, имайте предвид тези съвети и забравете останалото.
Поддържането на правилната рамка на мислене е това, което ще води вас и вашето семейство по пътя на вашето пътуване.
Източник: https://mommyevolution.com