Различните видове терапия за деца, от родител-дете и поведенческа до игрова

Терапията за деца може да бъде ефективен начин за управление на психичното здраве, независимо дали детето ви е „в криза“ или просто се нуждае от малко повече помощ за справяне с големите емоции. 

Психичното здраве е основен проблем на родителите в днешно време, и с основание. Както съобщават Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), през 10-те години преди пандемията е имало 40% увеличение на проблемите с психичното здраве сред децата, включително симптоми на депресия като тъга и безнадеждност, както и суицидни мисли. Освен това CDC съобщава, че 9,4% от децата живеят с тревожни разстройства, 8,9% имат поведенчески проблеми, а 4,4% изпитват клинична депресия.

Но има надежда. Психичните заболявания при децата са лечими. Терапията за деца е ефективен начин за управление на психичното здраве и може да бъде полезна, независимо дали детето ви е в криза с психичното здраве или просто се нуждае от помощ за справяне с „големите“ си емоции.

Нека направим задълбочен преглед на терапията за деца, включително как да разберете дали детето ви се нуждае от нея, какви са ползите и различните видове терапия за деца.

Какво е детска терапия и има ли нужда детето ви от нея?

Детската терапия, понякога наричана психотерапия или „терапия с разговор“, е вид психиатрично лечение, използвано, за да помогне на децата да разбират и управляват чувствата си, да променят поведението си, да общуват по-ефективно и да изградят устойчивост. Терапията може да се използва самостоятелно, но в някои случаи може да се комбинира с лекарства.

Много родители се чудят дали детето им се нуждае от терапия и искат помощ, за да определят дали терапията може да е добър избор за тях. „Първо, вие сте експертът по вашето дете“, казва Брет Билър, доктор по психология, лицензиран психолог и директор в Медицински център на университет. Ако имате усещането, че нещо „не е наред“ с детето ви, трябва да се доверите на инстинктите си и да потърсите помощ.

Д-р Билър казва, че не е задължително детето ви да е в криза, за да се възползва от терапия. „Терапията не трябва да се разглежда като последна мярка – с други думи, нещо, което е необходимо само когато нещата са се влошили“, казва той. „Терапията е най-полезна като подкрепа или нещо, което укрепва детето ви, преди „колелата да са паднали“.“

Все пак има моменти, когато колелата действително падат и през тези моменти детето ви може да показва по-очевидни признаци, че се нуждае от помощ. „Някои типични признаци, че детето ви може да се възползва от терапия, включват забележими и трайни промени в настроението и социалните взаимодействия на детето ви“, казва д-р Билър. "Например, забелязали ли сте, че детето ви е по-малко приказливо, отколкото преди; изразява ли по-малко интерес към дейности, които обикновено са му харесвали; проявява ли по-изолирано поведение?"

Отново, вие познавате детето си най-добре. Ако забележите някакви продължителни промени в детето или поведението му, д-р Билер препоръчва да поговорите с детето си за емоциите и поведението му. Ако изглежда ясно, че има проблеми с управлението на чувствата или поведението си, трябва да се обмисли терапия.

Какви са ползите от детската терапия?

Всички ние имаме мисли, чувства и поведение, и това се случва естествено. Но разбирането им е умение, което се усвоява, и тук идва ролята на терапията, обяснява д-р Билер. „По същия начин, както учителите имат специфично образование и обучение, терапевтите са учители или треньори, които са получили специфично образование и обучение, което помага на децата да разберат своите мисли, чувства и поведение“, казва той.

Терапията може да бъде от полза за детето ви, като го научи да бъде по-наясно със своите чувства и да му помогне да развие умения за по-ефективно управление на емоционалните си реакции и поведение. Но детето ви няма да върши тази работа само. Особено детската терапия обикновено се възприема като сътрудничество между детето, родителя и терапевта, казва д-р Билър.

„Терапията е най-ефективна, когато терапевтите подкрепят полагащите грижи, така че децата да продължат да развиват умения след урока – или в случай на терапия, след сесия“, обяснява д-р Билър. „За да бъде лечението ефективно, е необходимо да участвате активно в терапията на детето си.“

Какви видове детска терапия има?

Има много различни видове терапия, които детският терапевт може да използва. Някои терапевти се фокусират върху един конкретен тип, а други могат да използват комбинация от подходи. Когато разговаряте с различни терапевти, можете да ги попитате повече за подхода, който използват и как това може да изглежда в тяхната практика.

Ето някои от най-често срещаните видове детска терапия, за кого са най-подходящи и как работят.

Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ)

Когнитивно-поведенческата терапия се основава на идеята, че ако осъзнаем по-добре мислите и чувствата си, можем да се научим да контролираме начина, по който реагираме на тях. По време на терапията терапевтът ще научи детето ви на техники за осъзнаване на мисловните модели и след това ще предложи техники за управление на мислите, емоциите и поведението.

Когнитивно-поведенческата терапия може да бъде полезна и за деца, преживели травма, казва д-р Билър. „Използването на КПТ техники, като например когнитивно-поведенческа терапия, фокусирана върху травмата (TF-CBT) при деца, преживели травма, им позволява да изследват аспекти от травматичното си преживяване, като същевременно постепенно ги десенсибилизира към ужасите на преживяното.“

Диалектическа поведенческа терапия (ДПТ)

Диалектичната поведенческа терапия се използва най-често при тийнейджъри, които изпитват суицидни мисли и поведение. Тя е и основен метод за лечение на гранично личностно разстройство, но може да се използва за деца от всички възрасти и с най-различни проблеми, казва Ан Мари Пагано, обучен психотерапевт по ДПТ-С, която работи с деца и семейства.

„ДПТ е терапия, която помага на децата да разбират и осъзнават мислите, чувствата и действията си“, обяснява тя. ДПТ за деца често включва комбинация от индивидуална терапия за деца и родителско обучение. „Работейки в екип, родителите ще се научат да контролират емоциите и уязвимостта си, преди да помогнат на детето да се справи с емоциите си и да се научат на техники за възпитание, за да помогнат на детето да преодолее трудните емоции, които може да изпита“, описва Пагано.

Игрова терапия

Всички деца обичат да играят, а игровата терапия използва това, за да създаде грижовна и приятна среда за тях. По време на игровата терапия на детето ще му бъдат дадени играчки, книги, игри или художествени материали, с които да се занимава. Терапевтът ще наблюдава детето ви, за да види какви теми може да изразява чрез игра. Понякога терапевтът ще играе с детето ви, а също така ще говори с него директно и индиректно за чувствата му. Игровата терапия е полезна за по-малки деца, които може да имат проблеми с изразяването на чувствата си.

Терапия за взаимодействие родител-дете

При терапията за взаимодействие между родител и дете, родителите играят и взаимодействат с децата си, докато терапевта наблюдава, обикновено чрез видео или през еднопосочно огледало. След като ви наблюдава известно време, терапевтът ви предлага да ви помогне да имате по-положителни взаимодействия с детето си.

Семейна терапия

Семейната терапия е вид терапия, при която родители, деца и други членове на семейството се срещат. Обикновено се набляга на комуникацията и ученето за взаимно разбиране.

Семейната терапия може да бъде особено полезна за деца с тревожност, както и в ситуации, в които родителите им преживяват брачен конфликт, казва Патрис Бери, доктор по психология, лицензиран практикуващ психотерапевт, клиничен терапевт. „Семейната терапия може да бъде описана като „системен“ подход, при който детето идва на терапия с идентифицираното „проблемно“ поведение, а цялата „система“/семейство се включва в лечението, за да помогне за промяна“, казва тя. „Лечението на цялото семейство може да помогне за осъществяване на промени за цял живот в системата/семейството.“

Поведенческа терапия

Поведенческата терапия обикновено е за деца със състояния като ADHD и други поведенчески разстройства. Когато поведенческата терапия се прилага към ADHD, целта е да се промени средата и социалният живот на детето, така че то да може по-добре да контролира поведението си. Родителите, полагащите грижи и учителите работят заедно, за да измислят и прилагат определени правила, които позволяват по-позитивна дисциплина и поведение. Това може да включва положително подкрепящо поведение, спазване на предвидим дневен график, поставяне на цели и избор на дейности, в които детето ви може да се чувства добре и да процъфтява.

В заключение

Ако смятате, че започването на терапия би било добра следваща стъпка за вашето дете, помислете за разговор с неговия педиатър, за да обсъдите възможностите и да получите насоки. Най-вече не забравяйте, че нито вие, нито детето ви сте сами, когато става въпрос за психично здраве. Състрадателната, ефективна грижа е навсякъде.

Източник: https://www.parents.com/6-types-of-child-therapy-7509211