Разбиране на дислексията

Какво е дислексия?

Дислексията е езиково обусловено обучително затруднение. Дислексията се отнася до съвкупност от симптоми, които водят до затруднения с определени езикови умения, особено четене. Учениците с дислексия обикновено изпитват трудности с други езикови умения, като правопис, писане и произнасяне на думи. Има няколко вида обучителни затруднения - терминът „дислексия“ се използва, когато хората имат проблеми с научаването на четене, въпреки че са достатъчно умни и искат да учат.

Какво причинява дислексия?

Точните причини за дислексията все още не са напълно изяснени, но анатомичните и мозъчните образни изследвания показват разлики в начина, по който мозъкът на човек с дислексия се развива и функционира. Освен това, повечето хора с дислексия имат проблеми с разпознаването на отделните речеви звуци в рамките на думата и/или с научаването как буквите представляват тези звуци, което е ключов фактор за техните трудности при четене. Дислексията не се дължи нито на липса на интелигентност, нито на желание за учене; с подходящи методи на преподаване, учениците с дислексия могат да учат успешно.

Дислексията се среща при хора от всякакъв произход и интелектуално ниво. Хората с дислексия могат да бъдат много умни. Те често са способни или дори надарени в области като изкуство, компютърни науки, дизайн, драма, електроника, математика, механика, музика, физика, продажби и спорт.

Освен това, дислексията е наследствена; родителите с дислексия е много вероятно да имат деца с дислексия. При някои хора дислексията се открива рано в живота им, но при други тя остава неразпозната, докато не пораснат.

Какво се случва при дислексия?

Повечето деца започват да се учат да четат, като научават как звуците на речта съставят думите (фонематично осъзнаване) и след това свързват тези звуци с буквите от азбуката (фонетика). След това се научават как да смесват тези звуци в думи и в крайна сметка могат да разпознават думи, които са виждали много пъти преди.

Четенето е като карането на колело: изисква да се правят много неща едновременно с точно определено време. С практиката типичните читатели постепенно се научават да четат думи автоматично, така че да могат да съсредоточат умствената си енергия върху разбирането и запомнянето на прочетеното.

Децата с дислексия обаче имат проблеми с фонематичното осъзнаване и фонетиката. Така че четенето не става автоматично и остава бавно и трудно. Когато детето се затруднява с тези начални стъпки в четенето, разбирането е неизбежно да пострада и е вероятно да последва разочарование. Дислексията може да повлияе и на самооценката. Учениците с дислексия често се чувстват „глупави“ и по-малко способни, отколкото са в действителност. След като преживее силен стрес поради академични проблеми, ученикът може да се обезкуражи да продължи обучението си в училище.

Често срещано предположение за дислексията е, че буквите или думите изглеждат обърнати – че „виж“ изглежда като „жив“. Този тип проблем може да е част от дислексията, но обръщането на буквите е много често срещано сред децата до първи или втори клас, не само при децата с дислексия. Основният проблем за децата с дислексия е във фонематичната осъзнатост, фонетиката и бързото разпознаване на думи.

Някои деца просто се нуждаят от по-структурирано и систематично обучение, за да се върнат на правилния път; те нямат обучителни затруднения. За тези ученици и дори за тези с дислексия, акцентът върху превантивната или ранна интервенция е логичен. Няма полза за детето, ако специалното обучение се отлага с месеци, докато се чака да се осъществи сложен процес на тестване.

Какви са признаците на дислексия?

Проблемите, които проявяват хората с дислексия, включват трудности при усвояването и използването на писмен език. Мит е, че хората с дислексия „четат наобратно“, въпреки че понякога правописът може да изглежда доста объркан, защото учениците имат проблеми със запомнянето на буквени символи за звуци и формирането на памет за думи.

При деца в предучилищна и начална училищна възраст някои признаци на дислексия могат да включват проблеми с:

• учене да говори
• произнасяне на по-дълги думи
• римуване
• изучаване на азбучната последователност, дните от седмицата, цветовете, формите и числата
• изучаване на буквите и звуците
• да се научи да чете и пише името си
• обучение за разпознаване на срички и речеви звуци в думите
• произнасяне на прости думи
• четене и правопис на думи с правилната последователност от букви („див“ вместо „вид“)
• почерк и фина моторна координация

По-големите деца, тийнейджърите и възрастните може да имат същите признаци на дислексия и вероятно ще имат и:

• четене и правопис далеч под нивото на класа
• избягва четенето и писането
• работи бавно върху задачи и тестове за четене и писане
• трудности с изучаването на чужд език

Как се диагностицира дислексията?

Диагнозата дислексия обикновено се открива по време на началното училище. В някои случаи тя не става очевидна, докато детето не порасне и не се очаква да чете и разбира по-дълъг и сложен материал. Продължаващите проблеми с напредналото четене и правопис може да са признаци, че един умен тийнейджър има дислексия.

Дислексията може да бъде официално диагностицирана само чрез цялостна оценка от специалист, било то в училище или в общността. Педиатрите често познават признаците на дислексия и могат да насочат семействата към подходяща помощ.

Забавянето на помощта за деца с дислексия може да създаде по-голям проблем с четенето и спад в самочувствието. Затова е важно симптомите да се разпознаят рано в началното училище и веднага да се започне специализирано обучение.

Как се лекува дислексията?

Дислексията е състояние, което продължава цял живот. С подходяща помощ много хора с дислексия могат да се научат да четат и пишат добре. Ранното откриване и лечение са ключът към подпомагането на хората с дислексия да се справят добре в училище и в живота. Повечето хора с дислексия се нуждаят от помощ от учител, преподавател или терапевт, специално обучен да използва мултисензорен, структуриран езиков подход. Важно е тези хора да бъдат обучавани чрез систематичен и ясен метод, който включва няколко сетива (слух, зрение, допир) едновременно. Много хора с дислексия се нуждаят от индивидуална помощ, за да могат да се развиват със собствено темпо.

Какво друго трябва да знам?

Децата с дислексия може да смятат, че не са толкова умни, колкото връстниците си, защото им  е по-трудно да се справят. С напредването им в началното училище проблемите могат да се влошат, тъй като четенето става все по-важно за ученето. В резултат на това децата могат да загубят интерес към училище. Децата, които имат трудности, често избягват четенето, защото е трудно или стресиращо. Така те пропускат ценна практика за четене и изостават повече от съучениците си.

Важно е да подкрепяте усилията на детето си, като го насърчавате и помагате с четенето у дома. Също така се опитайте да дадете на детето си възможности да изгради увереност и да постигне успех в други области, като спорт, хобита, музика, изкуство и др. Художници, спортисти, учени, предприемачи, лекари, адвокати и държавници – всички те са успели да постигнат велики неща въпреки проблемите си с четенето.

Ако смятате, че детето ви може да има дислексия, говорете с вашия лекар, учителя на детето или специалист. Колкото по-рано бъде открит проблемът, толкова по-скоро детето ви може да получи подходяща помощ и подкрепа.

Източници: https://kidshealth.org/en/parents/dyslexia.html ; https://dyslexiaida.org/dyslexia-basics/