Стратегии и техники за справяне с агресията в предучилищната възраст

Трудно е да се каже дали склонността към агресивност е наследствено обусловена или придобита. Със сигурност обаче може да се каже, че много от агресивните форми на поведение се овладяват още от детството.

За да се намали агресивността е необходимо:

• да се преосмисли същността на агресивността, да се ограничат моделите представящи агресивността в положителна светлина;

• да се намалят условията насърчаващи агресивността;

• да се ограничат сблъсъците;

• да се въведат неагресивни модели в потенциално изпълнени с насилие ситуации.

Какво можете да направите срещу агресията?

• Реагирайте бързо. Опитайте се да отреагирате веднага, когато забележите, че детето става агресивно. Безполезно е да чакате да удари друго дете за трети път, преди да кажете "Стига" (особено пък ако сте го повторили десетина пъти през последния час). Най-добре е всеки път да давате ясно да се разбере, че прави нещо лошо. Отстранете детето от ситуацията за кратко на друго място - да постои 3-4 минути е достатъчно за дете на тази възраст. Идеята е да свърже поведението си с последствията и да разбере, че ако удря или хапе, ще пропусне от веселбата. Независимо колко сте ядосани, се опитайте да не крещите и да не му казвате, че е лошо. Вместо да го накара да промени държанието си, такава реакция от ваша страна би му показала, че вербалната и физическа агресия са начинът на поведение когато си ядосан. Вместо това, дайте добър пример, като се контролирате и спокойно отстраните детето от спорната ситуация. Придържайте се към този план. Доколкото е възможно, отреагирайте на агресивното поведение винаги по един и същи начин. Колкото по-предвидима е реакцията ви, толкова по-бързо ще изградите определен модел, който детето ще разпознава и очаква. Резултатът ще бъде, че детето ще осъзнае, че ако се държи зле, ще бъде отстранено от игрите - това е първата крачка към контролиране на собственото поведение.

• Говорете. Оставете детето да се успокои, а после спокойно обсъдете какво се е случило. Най-подходящото време за това е, когато то се е укротило и преди да е забравило случката - в идеалния случай, между половин и един час по-късно. Попитайте дали може да ви обясни каква е била причината за избухването. Обяснете, че е нормално да се ядосаш понякога, но не е хубаво да блъскаш, удряш, риташ и хапеш. Предложете на детето други начини да покаже колко е ядосано - например да рита топка, да удря по възглавницата, да намери възрастен, който да посредничи в спора или просто да изкаже на глас чувствата си.

• Вместо да обръщате внимание на детето само когато се държи лошо, опитайте се да забележите и когато се държи добре - например когато моли да си поиграе с играчка, с която играе друго дете, а не я грабва направо от ръцете му, или когато отстъпва люлката на чакащо дете или играчка с която играе на друго дете.

Кажете му колко се гордеете с него. Покажете му, че самоконтролът и мирното решаване на конфликти са по-удовлетворяващи и дават по-добри резултати, отколкото блъскането на децата. Сложете например специален календар на стената и награждавайте детето с пъстър стикер, когато е съумяло да се сдържа.

За да бъдат резултатите от работата с агресивното дете устойчиви, е необходимо корекцията да не е с епизодичен характер, а със системен, комплексен характер, осигуряваща преработка на всяка характерологична особеност на детето. В противен случай ефектът от корекционната работа ще бъде неустойчив.

Как да научим детето да не удря другарчетата си и да не граби играчките им?

Във възрастта между 3 и 4 години децата стигат до етап, в който могат да използват думи вместо действия, за да изразят чувствата си. Това е чудесен момент да започнете да учите детето си как да казва какво чувства, вместо да го показва. Окуражавайте го да казва "много ме ядоса" когато има желание да удари.

Наблюдавайте внимателно детето. Ако започне да хапе, удря, дращи или да скубе, се намесете незабавно. Нежно го дръпнете настрани и му кажете, че това, което прави, не е хубаво. Може да се наложи да го отдалечите от приятелчетата му за няколко минути, докато се успокои.

Гледайте дали в държанието му има някакъв модел - може да откриете, че определени ситуации го предизвикват. Детето може да започне да удря, например когато някое другарче отказва да му върне любимото влакче. За да избегнете това, махнете настрана любимите играчки и оставете не толкова обичаните наоколо, за да си ги поделят.

Играйте на игри, които учат на съвместни действия. Игрите "наужким", например да се играе на къща, помагат да научите детето да работи съвместно с някого. Понеже този род игри наблягат на ролите, те учат детето също така да изразява с думи чувствата си. Ако се ядоса по време на играта, подтикнете го да говори за чувствата си. Имате възможност чрез игровия елемент да коригирате и да посочите правилния начин на поведение, който детето впоследствие с удоволствие ще сравнява и ще се опитва да "възпитава" и при другите.

Вземете предвид възможността приятелчетата на детето, към които е насочена агресията му, просто да не са подходящата компания за него. Ако ударите и грабенето на играчки се появяват главно при игрите с 2-3 едни и същи деца всеки път, може би е време да му помогнете да си намери други другарчета за игра. Броят на децата, с които играе, също може да бъде проблем. Удрянето може да бъде например начин детето да привлече вниманието на деца, които не го забелязват.

Възнаграждавайте доброто държание. Децата на тази възраст реагират положително на похвала, така че осигурете им я. Ако детето играе с другите и си поделя играчките, кажете му своето одобрение. Ако каже на приятелите си, че е ядосано вместо да им се нахвърли, дръпнете го после настрани и му кажете колко сте горди с него. Когато става въпрос за справяне с агресивното поведение, най-вероятно ще установите, че похвалата е много по-ефикасна от наказанията.

Помогнете на детето да разбира чувствата си. Макар децата на възраст 3-4 години да започват да разбират какво са емоциите, те често не схващат разликата между тях и не знаят по какъв начин най-добре да ги изразяват. Има много чудесни детски книжки, които окуражават децата да разпознават емоциите си и да говорят за тях. Да помогнете на детето да даде име на това, което чувства, ще го накара по-малко да изразява с действия емоциите си.

Затвърждавайте чувството за отговорност. Ако агресивността на детето доведе до повреждане на чужди неща или до бъркотия, детето трябва да помогне това да се оправи. То може да залепи счупена играчка, например, или да събере бисквитите или кубчетата, които е разхвърляло в гнева си. Не формулирайте това като наказание, а просто като естествено следствие от гневна постъпка. Също така се уверете, че детето е наясно, че трябва да каже "извинявай", когато премине границата - дори ако трябва да го заведете за ръка до засегнатата страна и да го кажете вместо него.

Извинението на детето може първоначално да звучи неискрено, но урокът ще намери почва у него.


Статията е разработена със съдействието на Даниела Димитрова – психолог към ЦКОДУХЗ „Св. Стилиан“ град Бургас


Източници:

· “Психологическая корекция агресивного поведения детей”, Т.П. Смирнова, превод от руски - Кирил Кунчев;

· „Възпитателни взаимодействия“, Гинка Димитрова, изд. „Ивис“, 2009

· „Как да работим с агресивни деца“, Даниела Тасевска, изд. „Раабе българия“, 2011

Вижте и други интересни материали

Забавни и творчески дейности за ангажиране на деца със специални потребности

Ангажирането на деца със специални потребности в забавни дейности осигурява многобройни ползи отвъд просто удоволствие. Тези дейности могат да бъдат предназначени за подобряване на социалните, емоционалните, физическите и когнитивните умения.

Какво е да имаш академично надарен брат или сестра, когато имаш затруднения в обучението

Едно от най-големите предизвикателства, но и невероятно възнаграждаващи преживявания, с които се сблъсках докато растях, беше да се опитвам да бъда като по-голямата си сестра, имайки предвид моето невербално нарушение в обучението.