Специфика и динамика на агресията в предучилищната възраст

Ерик Фром счита, че съществува два вида агресия – „доброкачествена“ и „злокачествена“. Първата се проявява в моменти на опасност и носи защитен характер. Когато опасността изчезне, затихва и тази форма на агресия. „Злокачествената“ агресия представлява себе си с деструктивност и жестокост; тя е спонтанна и е свързана със структурата на личността. В тази връзка много автори разделят понятията „агресия“ и „агресивност“, определяйки „агресивността“ като свойство на личността.

При работата на психолози с агресивни деца те често признават, че се чувстват ненужни на своите родители и че родителите, особено бащите, не ги обичат и често ги унижават.

Създава се впечатлението, че прибягвайки към агресивно поведение, децата просто се борят за своето психическо оцеляване, а с нарастване на противообществените прояви в поведението, те отмъщават за това на целия свят (и на своите родители) за това, че не са ги приели, не са ги обичали, не са се грижели, не са разбрали техния вътрешен свят, тъй като в своя жизнен път те по-скоро се сблъскват с присъди, отколкото с разбиране и участие.

Агресията е способ за изразяване на гнева и протеста, а както е известно, гневът е вторично чувство. В неговата основа стоят болката, унижението, обидата, страхът, които на свой ред възникват в резултат на неудовлетворени „базисни, фундаментални човешки потребности в любовта и потребността от другите“ (Ю.Б. Хипенрайтер, 1998).

Агресивното поведение на децата е своеобразен сигнал SOS, вик за помощ, за внимание към техния вътрешен свят, в който са натрупани твърде много разрушителни емоции, с които детето не е в състояние да се справи самостоятелно.

Единични и комплексни прояви на агресия са констатирани при 2/5 от изследваните деца в предучилищна възраст - 45,2% при момчетата и 33,6% при момичетата.

Като възрастова диференциация, агресивните прояви при 3 и 4 годишните деца са под „средната норма на агресия” в предучилищна възраст (39,5%), докато при 5-6 годишните е налице увеличаването им.

Като тенденция на развитието, „кривата на агресията” нараства в периода 3 - 6 години и спада в края на предучилищния период.

Агресивните актове в предучилищна възраст са комплексен феномен, включващ прояви на вербална, физическа и невербална агресия, което означава, че по-голямата част от децата с агресивни прояви „не се ограничават” в избора на един вид агресия, а използват „разностранен арсенал” във взаимоотношенията с връстниците.

В края на възрастта е налице своеобразно «разпределение» на видовете агресия като самостоятелни прояви на вербална, физическа и невербална агресивност и като комбинации от тях. Това означава, че 6-7 годишните деца имат по-богат «арсенал» от агресивни и неагресивни форми за общуване и в зависимост от конкретните ситуации са способни да моделират поведението си към връстниците и възрастните.

Видове агресия

-  Опитвайки да защити своите притежания детето може да използва сила и това е инструментална агресия. По-големите деца могат да си послужат с личностно ориентирана или враждебна агресия - критика, обиди, присмех, унижение. Преминаването от инструментална към враждебна агресия е свързано с развитието на способността да се осмислят чуждите намерения и мотиви. Агресивните деца виждат света като враждебно място. Те откриват в чуждите действия много повече враждебност и злонамереност, отколкото неагресивните деца. Някои от децата реагират агресивно само, когато трябва да отговарят на определена нападка, заплаха или фрустрация. Тази агресивност може да се определи като реактивна. Други деца могат да демонстрират проактивна агресия - използване на сила, за да се вземе надмощие над другите или за да упражнят натиск, заплаха, за да спечелят внимание, някаква награда. Както реактивната така и проактивната агресивност нараства с възрастта. Деца проявяват агресивност, когато са фрустрирани от родители и обикновено тази агресивност е физическа (удряне, блъскане), докато четири - седем годишните деца проявяват агресивност в конфликтите с връстниците и тази агресивност е вербална (обиди, присмех).

→ Вербалната агресия е по-разпространен феномен в предучилищна възраст, в сравнение с физическата и невербалната агресия и като съотношение с всички изследвани деца, и като релация спрямо децата с прояви на агресия, и се среща повече при момичетата, отколкото при момчетата сред децата с прояви на агресия.

- В контекста на половата диференциация момичетата демонстрират по-висока адаптивност към правилата на поведение в детската градина и същевременно, подмолност и индиректност в проявите на вербална агресия, докато тези прояви при момчетата са по-открити, видими и предсказуеми и като активност, и като реактивност.

- В контекста на възрастовата диференциация е налице тенденцията за съответствие на проявите на вербална агресия с динамиката на развитието в предучилищната възраст – от общо и неконтролирано изразяване на потребностите, претенциите и емоциите (избухливост, хленчене) при 3-5 годишните деца, към по-пряко и конкретно адресиране на вербалната агресия (обиди, обвинения, заплахи и лъжи) при 5-7 годишните.

- Гамата от обидни квалификации е характерна и за двата пола, докато неприличните думи се срещат по-често сред момчетата.

→ Физическата агресия е по-разпространена при момчетата, а проявите на пряка физическа агресия (нанасяне на непосредствена вреда на друго дете) преобладават, в сравнение с проявите на косвена физическа агресия (нанасяне на индиректна вреда на друго дете чрез материални щети).

→ Като абсолютна величина (регистрация на всички прояви на едно дете като единица стойност) проявите на пряка невербална агресия (непосредствена заплаха на друго дете) са водещи в предучилищна възраст, в сравнение с проявите на косвена невербална агресия (унижаване на другия пред връстниците и учителя, обикновено в негово отсъствие).

→ Автоагресията не е разпространен феномен в предучилищна възраст.

Качествени характеристики на агресията в предучилищна възраст

→ Съотношението между степента на преднамереност и реактивност на агресивните прояви  показва, че малка част от всички изследвани деца проявяват умишлена агресия, а около 20% - ответна агресия. Според експертните оценки на учителите тези модели на поведение рядко се „преплитат”, т. е., по-голямата част от децата с прояви на агресия са класифицирани в рамката само на умишлени, неумишлени или ответни прояви.

- Това означава, че поведението на децата от предучилищна възраст в конфликтните ситуации с връстниците и свързаните с тях прояви на агресия се характеризира по-скоро с непреднамереност, отколкото с умишлена целенасоченост към причиняване на вреда, т.е. децата се стремят към комуникация с връстниците, споделяне на потребностите, демонстриране на възможностите, себедоказване и себеутвърждаване, но същевременно още не владеят в адекватна степен приемливи начини за изразяване и общуване.

-   Това е основната причина за конфликтите, неумишлената агресия и условията на последваща реактивност, която на този етап все още се контролира и тушира от груповите норми на поведение и авторитета на учителите.

- Независимо от тези, на пръв поглед, „оптимистични” данни, трябва да отбележим тревожния факт за прояви на преднамерена агресия при повече от 1/10 от децата, т. е. на обмислено, планирано и целенасочено поведение с цел причиняване на вреда на някого или нещо, което принципно не би трябвало да е същностна характеристика на развитието в този възрастов период.

- Освен това, 1/5 от всички изследвани деца и половината от децата с агресивно поведение проявяват ответна агресия, т. е. не умеят да сдържат емоциите си и не владеят приемливи начини за изразяването им като ответна реактивност без прояви на агресия.

→ Насочеността на «предучилищната агресия» е основно към връстници от собствения (характерно повече за момчетата) и в по-малка степен към противоположния пол.

- Възрастовата динамика в насочеността на агресивните прояви към субекти и обекти отразява изведената по-горе сумарна тенденция за нарастването им от ранна към средна предучилищната възраст и спадането им в края на периода.

- Същата констатация се отнася и до своеобразната „крива на насочеността” на агресивните прояви към връстниците от другия пол, както и за взаимоотношенията с родителите. Това означава, че в края на предучилищния период децата са овладели повече социално-позитивни и приемливи начини за общуване.

- В края на този възрастов период, във взаимоотношенията с родителите, особено когато са обект на наблюдение от по-широкото социално обкръжение, децата стават по-въздържани и по-малко капризни, и агресивни, защото започват да оценяват поведението си от гледна точка както на собствената си персонализация в очите на другите, така и като имидж на семейството пред учителите на групата.

→ Основни групи от причини, мотивиращи децата към агресивни прояви в предучилищна възраст: стремеж към самоутвърждаване, себедоказване и лидерство; потребност от внимание и социални контакти; неумение за общуване с връстници; демонстрацията на познания, качества, умения, физически способности; защита на собствените интереси и играчки; трудности в образователния процес и изпълнение на изискванията в детската градина.

→ Фактори, провокиращи агресивни прояви в предучилищна възраст: модели на родителско поведение и отношение към децата; условия на живот и взаимоотношения в детската градина; средства за масова комуникация.

Диагностични критерии на агресивност при деца в предучилищна и младша училищна възраст.

1. Често (по-често в сравнение поведението на другите деца в обкръжението му) губи контрол над себе си;

2. Често спори, ругае, обижда деца и възрастни;

3. Дразни нарочно възрастните, отказва да изпълнява техни съвети (правила);

4. Често обвинява другите за своето „неправилно“ поведение и грешки;

5. Завистлив и мнителен;

6. Често се сърди и прибягва към конфликти.

При дете, при което в продължение на 6 и повече месеца едновременно и устойчиво се проявяват поне 4 от критериите, може да се говори, че притежава агресивност като качество на личността и тези деца могат да бъдат наречени агресивни.

Агресията трябва да бъде смятана за неизбежна форма на поведение в развитието на детската личност в социално отношение. Няма пълен консенсус за това, кое е и кое не е агресивно поведение. Актуалността на проблема поражда редица въпроси и тревоги сред възрастните.

Ето защо е необходимо и педагози, и психолози, и родители да възприемат мерки за предотвратяване на агресивните форми на поведение и да работят за формиране на умения, за използване на по-конструктивни поведенчески начини за постигане на желаните цели.

Статията е разработена със съдействието на Даниела Димитрова – психолог към ЦКОДУХЗ „Св. Стилиан“ град Бургас

Източници:

•          “Психологическая корекция агресивного поведения детей”, Т.П. Смирнова, превод от руски - Кирил Кунчев;

•          „Възпитателни взаимодействия“, Гинка Димитрова, изд. „Ивис“, 2009

•          https://yordantodorov.wordpress.com

•          „Как да работим с агресивни деца“, Даниела Тасевска, изд. „Раабе българия“, 2011