Специалното дете
Раждането на едно дете винаги е особено събитие. Едно дете идва на света на пръв поглед пълно с всички възможности за избор и развитие, но също така и натоварено с неимоверни очаквания. Ето защо раждането на недоносено, застрашено от болест или увреждания дете представлява огромна трудност за родителите. Не само реална, житейска трудност, но и вътрешна, личностова, психична трудност, която отключва поредица изпитания, както в отношенията помежду им, така и трудност – най-вече свързана със способността им да се отнасят към детето.
Човешката психика има определена специфика, която предопределя начина, по който реагираме, когато се сблъскаме с криза, катаклизъм, нещо което застрашава нашата физическа или психична цялост. Приемането обикновено означава интегриране на събитието, каквото и да е то, като част от историята ни, отказ от желанието да го премахнем, но за разлика от примирението, то ни позволява да останем активни и да се опитваме да направим нещата така, че да са по-добре.
„Страданието не може да се забрави, но трябва да се надмогне. То трябва да се обговори“ казва Франсоаз Долто, която е педиатър и същевременно една от най-емблематичните детски психоаналитици. Важно е детето, което е болно или родено с недъг да получи шанса да остане субект, който има желания, воля и избор и когото не превръщаме единствено в обект на манипулации, процедури и лечения.
Това да се говори съгражда възможността субектът да остане жив, да оцелее и да бъде личност, независимо с каква физическа болест или състояние се е родил. Защото дори да знаем какво е заболяването и то да е много тежко, и с лоша прогноза, понякога субектът – личността на детето, може да е жизнен, интелигентен, добър и много интересен. И защото онова, което си струва, колкото и трудно да е да се направи, е да се приеме, че това дете няма да е като другите, няма и да е такова, каквото е очаквано. А след като се изоставят плановете и илюзиите, да му се даде шанса да бъде прието и щастливо – такова, каквото е и до колкото е възможно.
Източници: Детето, което не сме чакали | webcafe.bg; Долто, Франсоаз, „Всичко е език“, пр. Кр. Сиракова, ИК Колибри, 2006