Сеанси в зала по релационна психомоторика-"Св. Стилиан"-Бургас

“Релационната психомоторика” такава, каквато я разработват и преподават Лапиер и Окутюрие е силно повлияна от психоанализата и психоаналитичните понятия. Те смятат, че е възможно да се докоснат дълбоките нива на личността посредством някои избрани за целта ситуации и описват основните понятия, които позволяват на детето да организира и да структурира виждането си за света, изхождайки от собственото си преживяване. На практика тези понятия се откриват в спонтанната двигателна дейност на детето. Посредством връзката си с обекта, детето еволюира от удоволствието да действа до удоволствието да действа
волево в изпълнението на свой проект.

Какво представлява психомоториката?
Понятието “психомоторика” съдържа от една страна идеята за “психе” - душа, дух, а от друга за “моторика” - движение, жест, тяло. Т.е. психомоториката ангажира детето физически чрез движението, но се интересува не само от тялото му, а от всичко, което то изразява: мисли, емоции, преживявания и лична история. Вниманието на възрастния е фокусирано върху екпресивността на детето: уникална и глобална. Психомоторната практика поддържа връзката между тяло и дух, въображаемо и реално, пространство и време и развива възможностите за реализация и общуване с обкръжението. Трябва да се отбележи, че не всяка практика, която ангажира тялото и духа, е психомоторика.

В психомоториката сеансите се развиват във времето и пространството. Използват се специфични материали и правила, които придават на залата по психомоторика уникалност. Децата очакват тези сеанси с нетърпение. Те помнят деня и часа на тяхното провеждане. Те ги свързват със свободата на играта, движението, изследването на различните измерения на пространството.

Залата по психомоторика е място, в което се действа, където детето следва своето желание, в което открива и изпитва удоволствие, но също тя е и място, в което действат определени правила.
В психомоториката ние работим с потенциалните възможности на детето, които стимулираме, а не изхождайки от неговите дефицити. Така то изследва света според възможностите си, такива каквито те са тук и сега. То ги разширява, следвайки собствения си ритъм. Психомоториката се основава изцяло върху доверие към детето, върху това, което то знае, може да даде, да получи, да създаде…, а не върху това, което не му достига.                              

Сеансите се характеризират от спонтанни или провокирани промени: разтоварване на влеченията/време за конструиране; изследване/овладяване; напрежение/отпускане; избухване/отпускане. Става дума да се помогне
на детето да придаде форма на своите желания или затруднения, за да не се затваря в тях.
Много характерно за сеансите по психомоторика е, че възрастният не се намесва в продукциите на детето /игри, движения…./ , а предлага практически пътища /пространство, време, връзки или предмети/, за да позволи на детето да еволюира, предлагайки му възможност да дедраматизира затрудненията във връзките си с другите, със собственото си тяло, с пространството, времето…


Златната възраст на психомоториката се разполага между раждането и 7/8 годишна възраст. След това детето търси предимно игри, в които може да упражнява способността си за контрол върху движенията и игри с правила. То вече е способно да преживява от дистанция своите емоции и влечения и да ги вписва в групата на връстниците. Говорът, неговата нараснала автономност и способности за представяне го насочват към друг тип изследване на обкръжението. Следователно психомоторното развитие има привилегировано място още в най-ранна възраст.

Да растеш означава да водиш битка и да се пребориш. Всяко дете среща в определен момент подводна скала /голяма или малка в зависимост от неговия жизнен опит и контекст/ и сеансите по психомоторика му помагат да каже, да преживее и да намери решения на своите трудности, действайки креативно.

Залата по психомоторика отваря едно ново и различно пространство, алтернативно на ежедневната среда на детето. В нея детето се среща със своето тяло, с движението и с тяхното афективно значение. Някои деца откриват за първи път удоволствието от движението, от промяната на позата, от изследването на пространството. Всяко дете открива в сеанса по психомоторика един чудесен терен, в който опипвайки чрез проби и грешки  /на всички нива на развитието си/, разрешава своите затруднения и затвърждава своите компетентности. Докато в ежедневието често се случва тялото му да бъде забравено, дезинвестирано.
В залата по психомоторика всичко допринася към респектиране ритъма на всяко дете. То може да развие свой начин на изразяване под различни форми и по креативен начин. Няма очаквания, няма следване на модел, а възрастният придава стойност на всяка продукция на детето тук и сега.
Психомоторната терапия цели създаването и възстановяването на общуването /комуникацията/ у детето. Това е практика, чиято стратегия предполага сензорно-двигателното и емоционално възстановяване, които представляват директен път към събуждането на сензорно-двигателното удоволствие, необходимо за разпознаването на образа на тялото в огледало.

Сензорно-двигателното удоволствие е най-очевидният израз на единството на личността на детето. То създава връзка, единство между телесните усещания и тонико-емоционалните състояния на детето. В психомоторната практика се интересуваме най-вече от сензорно-двигателното удоволствие, което поражда усещания, чиито произход е проприоцептивен. То се провокира от дейностите, основаващи се на загубата на равновесие, като люлеенето, скачането, падането.
Сензорно-двигателното удоволствие трябва да бъде разпознато като главния път на промяната при детето, като източник на еволюция на всички блокирания - от най- дискретните до най-тежките.


Статията е разработена с помощта на Даниела Димитрова- психолог в ЦКОДУХЗ „Св. Стилиан“ - Бургас

Литература: Банова, В., „Наръчник по релационна психомоторика“, София (2001)

Снимки: ЦКОДУХЗ „Св. Стилиан“ - Бургас

Вижте и други интересни материали

Защо сензорната игра е важна за развитието на детето

От раждането до ранното детство децата използват сетивата си, за да изследват и да се опитват да осмислят света около себе си. Предоставянето на възможности на децата да използват активно сетивата си, докато изследват света чрез „сензорна игра“ е от решаващо значение за развитието на мозъка.

Тайната на моя успех: Плуването като риба-Водната терапия се оказа решаваща в ранното развитие

Една история за решаващото значение и ползата от водната терапия в ранното детско развитие. Специализираният Център за рехабилитация на деца в Бургас, кв. Ветрен предлага водна терапия и адаптирано плуване в басейн с минерална вода.