Сеанси в зала по релационна психомоторика-"Св. Стилиан"-Бургас

“Релационната психомоторика” такава, каквато я разработват и преподават Лапиер и Окутюрие е силно повлияна от психоанализата и психоаналитичните понятия. Те смятат, че е възможно да се докоснат дълбоките нива на личността посредством някои избрани за целта ситуации и описват основните понятия, които позволяват на детето да организира и да структурира виждането си за света, изхождайки от собственото си преживяване. На практика тези понятия се откриват в спонтанната двигателна дейност на детето. Посредством връзката си с обекта, детето еволюира от удоволствието да действа до удоволствието да действа
волево в изпълнението на свой проект.

Какво представлява психомоториката?
Понятието “психомоторика” съдържа от една страна идеята за “психе” - душа, дух, а от друга за “моторика” - движение, жест, тяло. Т.е. психомоториката ангажира детето физически чрез движението, но се интересува не само от тялото му, а от всичко, което то изразява: мисли, емоции, преживявания и лична история. Вниманието на възрастния е фокусирано върху екпресивността на детето: уникална и глобална. Психомоторната практика поддържа връзката между тяло и дух, въображаемо и реално, пространство и време и развива възможностите за реализация и общуване с обкръжението. Трябва да се отбележи, че не всяка практика, която ангажира тялото и духа, е психомоторика.

В психомоториката сеансите се развиват във времето и пространството. Използват се специфични материали и правила, които придават на залата по психомоторика уникалност. Децата очакват тези сеанси с нетърпение. Те помнят деня и часа на тяхното провеждане. Те ги свързват със свободата на играта, движението, изследването на различните измерения на пространството.

Залата по психомоторика е място, в което се действа, където детето следва своето желание, в което открива и изпитва удоволствие, но също тя е и място, в което действат определени правила.
В психомоториката ние работим с потенциалните възможности на детето, които стимулираме, а не изхождайки от неговите дефицити. Така то изследва света според възможностите си, такива каквито те са тук и сега. То ги разширява, следвайки собствения си ритъм. Психомоториката се основава изцяло върху доверие към детето, върху това, което то знае, може да даде, да получи, да създаде…, а не върху това, което не му достига.                              

Сеансите се характеризират от спонтанни или провокирани промени: разтоварване на влеченията/време за конструиране; изследване/овладяване; напрежение/отпускане; избухване/отпускане. Става дума да се помогне
на детето да придаде форма на своите желания или затруднения, за да не се затваря в тях.
Много характерно за сеансите по психомоторика е, че възрастният не се намесва в продукциите на детето /игри, движения…./ , а предлага практически пътища /пространство, време, връзки или предмети/, за да позволи на детето да еволюира, предлагайки му възможност да дедраматизира затрудненията във връзките си с другите, със собственото си тяло, с пространството, времето…


Златната възраст на психомоториката се разполага между раждането и 7/8 годишна възраст. След това детето търси предимно игри, в които може да упражнява способността си за контрол върху движенията и игри с правила. То вече е способно да преживява от дистанция своите емоции и влечения и да ги вписва в групата на връстниците. Говорът, неговата нараснала автономност и способности за представяне го насочват към друг тип изследване на обкръжението. Следователно психомоторното развитие има привилегировано място още в най-ранна възраст.

Да растеш означава да водиш битка и да се пребориш. Всяко дете среща в определен момент подводна скала /голяма или малка в зависимост от неговия жизнен опит и контекст/ и сеансите по психомоторика му помагат да каже, да преживее и да намери решения на своите трудности, действайки креативно.

Залата по психомоторика отваря едно ново и различно пространство, алтернативно на ежедневната среда на детето. В нея детето се среща със своето тяло, с движението и с тяхното афективно значение. Някои деца откриват за първи път удоволствието от движението, от промяната на позата, от изследването на пространството. Всяко дете открива в сеанса по психомоторика един чудесен терен, в който опипвайки чрез проби и грешки  /на всички нива на развитието си/, разрешава своите затруднения и затвърждава своите компетентности. Докато в ежедневието често се случва тялото му да бъде забравено, дезинвестирано.
В залата по психомоторика всичко допринася към респектиране ритъма на всяко дете. То може да развие свой начин на изразяване под различни форми и по креативен начин. Няма очаквания, няма следване на модел, а възрастният придава стойност на всяка продукция на детето тук и сега.
Психомоторната терапия цели създаването и възстановяването на общуването /комуникацията/ у детето. Това е практика, чиято стратегия предполага сензорно-двигателното и емоционално възстановяване, които представляват директен път към събуждането на сензорно-двигателното удоволствие, необходимо за разпознаването на образа на тялото в огледало.

Сензорно-двигателното удоволствие е най-очевидният израз на единството на личността на детето. То създава връзка, единство между телесните усещания и тонико-емоционалните състояния на детето. В психомоторната практика се интересуваме най-вече от сензорно-двигателното удоволствие, което поражда усещания, чиито произход е проприоцептивен. То се провокира от дейностите, основаващи се на загубата на равновесие, като люлеенето, скачането, падането.
Сензорно-двигателното удоволствие трябва да бъде разпознато като главния път на промяната при детето, като източник на еволюция на всички блокирания - от най- дискретните до най-тежките.


Статията е разработена с помощта на Даниела Димитрова- психолог в ЦКОДУХЗ „Св. Стилиан“ - Бургас

Литература: Банова, В., „Наръчник по релационна психомоторика“, София (2001)

Снимки: ЦКОДУХЗ „Св. Стилиан“ - Бургас

Вижте и други интересни материали

Как да превърнем задълженията във възможности за учене за деца със специални потребности?

Няма съмнение, че уменията за самообслужване са основни умения, които позволяват на нашите деца да растат възможно най-независими. С умишлено подпомагане нашите деца със специални потребности могат да усвоят и практикуват нови умения наред с тези за самообслужване.

Водна рехабилитация за деца със сколиоза и двигателни нарушения в минерален басейн - Специализиран център гр. Бургас, кв. “Ветрен”

Водна рехабилитация за деца в минерален басейн. Специализиран център за рехабилитация на деца със сколиоза и двигателни нарушения - гр. Бургас, кв. “Ветрен”