Ревността между децата. Как да се справите и да помогнете на ревнивото дете?

Ревността при децата е доста често срещано явление. Семейства с две или повече деца го изпитват ежедневно. Децата се борят да приемат идеята, че вече не са единствените в сърцата на родителите си и често изпитват малко негодувание към новодошлия, когото възприемат като „натрапник“. В семейството пристига още едно бебе и по-голямото дете се страхува, че майката ще обича повече него, само защото го държи по-дълго.

Ревността е едно от най-трудните и неприятни преживявания, през които едно дете може да премине. Това е последвано от страх да загуби смислен възрастен за него, тревогата да не бъде вече важен и обичан и гняв към човека, който е отнел тази любов.

Тъй като детето изпитва широк спектър от чувства и не е в състояние да контролира поведението, ревността на детето често е придружена от конфликти и кавги.

Психолозите идентифицират пет причини за ревност при децата:

1. Егоцентризмът на детето „Аз съм центърът на Вселената и всичко се върти около мен“.

Детето счита себе си за най-значимия член на семейството и на обществото и очаква цялата любов и внимание от всички наоколо да бъдат насочени единствено към него.

2. Реакция на несправедливост

Детето започва да ревнува, когато родителите започнат да отделят повече време на по-малкия брат или сестра, или дори един на друг, забравяйки за нуждите на по-голямото си дете.

3. Трудност за изразяване на любов

Емоционалното развитие на детето е на ембрионален етап, то не винаги може адекватно да изрази топли чувства към родителите си, особено ако не е било научено да го прави. Следователно детето използва ревността като един от методите за показване на любовта си.

4. Тревожност

Повишената чувствителност на детето и чувството на тревожност по незначителни причини също допринасят за ревността при децата.

5. Чувството за безпомощност

Детето разбира, че макар и да не може да съществува независимо без мама и татко в този ранен етап от живота си, за да предпази родителите от всички наоколо, използва защитен механизъм, който е ревност.

Как да разберем, че детето ревнува?

· Когато второто дете стане част от семейството, първородното започва да демонстрира регресия на своите способности. Детето изведнъж „забравя“ всички придобити умения: как да се облича, да си измие лицето, да отиде до тоалетната самостоятелно и започва да моли майка си за помощ.

Това е просто: детето разбира, че да бъдеш новородено е много по-лесно - позволява му да бъде обгрижвано, всяко негово действие се счита за очарователно и се освобождава от всякакви задължения.

· Сънят на детето се нарушава, страда от загуба на апетит и съществуващите му медицински състояния се влошават. Особено чувствителните деца могат да започнат да изпитват неврологични проблеми (тикове, заекване и други патологии).

По този начин ревността се проявява под формата на психосоматична реакция.

· Детето започва да демонстрира агресия и враждебност към нов член на семейството. Ако това е новородено, тогава ситуацията може да стане наистина опасна.

· Детето става антисоциално, депресирано, некомуникативно с раждането на брат или сестра. То също може да стане палаво или да започне да прави сцени.

Най-често децата страдат от ревност към един от родителите. Майката е основният човек за детето и много важна част от неговия свят. Всяко отклоняване на вниманието на майката към друг човек се възприема от детето като заплаха за тяхната безопасност. Детето разгръща защитния си механизъм - ревност. С това идва и желанието да се правят сцени, да прекарва цялото време с майка си, да я следва наоколо и да се държи добре само в нейно присъствие.

Към братя и сестри: Дете се ражда в семейството и е заобиколено от вездесъща грижа и внимание. Мама и татко изпълняват всички желания на новороденото, бабите и дядовците подаряват играчки прекомерно, бебето се чувства обичано. И тогава второ дете става част от семейството. Всичко, което преди е било дадено на първородното, сега се дава на по-малкия брат или сестра. Какво ще изпита детето в този момент? На първо място, страхът от загуба на любовта и вниманието на родителите. Второ, загриженост за бъдещи промени в живота му. И, разбира се, негативност към „виновника“ за всички тези промени, което може да бъде изразено чрез агресивни действия, промени в настроението и раздразнителност.

Ако забележите, че детето ви ревнува, не пренебрегвайте това, не очаквайте нещата да изчезнат сами. Това е детски вик за помощ, любов и внимание.

Има различни начини, по които можете да общувате и да помагате на детето си, така че то да не се чувства изолирано, докато се справи с тези тежки чувства:

· Уверете го, че е обичано. В крайна сметка ревността идва от чувство на несигурност и страх. Вашата работа е да напомняте на мъничето си, че винаги ще го обичате и ще се грижите за него, дори семейството ви да расте. Напомняйте често, че е обичано и че също е много важна част от семейството.

· Включете по-голямото дете в грижите за по-малкото. Първо, важно е да прекарвате специални моменти с всяко дете. Всъщност децата се нуждаят от персонализирани грижи и лични пространства, където не е нужно да се състезават с малкия си брат или сестра, за да получат любов и одобрение от родителите си. Можете да помогнете на първородното си дете да приеме присъствието на бебето, като го накарате да се почувства „голям“ и важен и да го включите в грижите за бебето. Ако родителят открито демонстрира, че оценява нежността на по-голямото дете към по-малкото, това поведение ще се повтори.

· Разделете любовта и грижите еднакво между всяко дете. Всички те се нуждаят от родителска привързаност без значение дали ще бъде новородено, в предучилищна възраст или тийнейджър.

· Поддържайте обичайната рутина на детето си. Вашето мъниче е по-вероятно да се чувства ревниво и разстроено, когато почувства голяма промяна в собствения си график.

· Не сравнявайте децата си. Това само ще накара детето ви да се почувства по-ревниво и нещастно и всъщност няма да постигне нищо продуктивно. Бъдете щастливи с успехите на двамата!

· Помогнете им да открият удоволствието да бъдат заедно. За това е много полезно да ги включите в „екипни“ игри и дейности. Ако родителят е в състояние да приложи това поведение, за да подобри отношенията и да избегне ревност, семейната атмосфера ще бъде по-спокойна.

· Прекарвайте повече време с цялото семейство: разхождайте се, пътувайте и играйте заедно. Това ще укрепи не само връзката ви с децата, но и ще сближи самите тях и ще ги направи по-отзивчиви.

Ревността е напълно естествен феномен за едно дете. Според детския психиатър и психоаналитик Доналд Уудс Уиникот „Ревността възниква от факта, че децата обичат. Не може да има ревност единствено ако те не могат да обичат“. Основното, което родителите трябва да помнят е, че е малко вероятно ревността да бъде избегната, но минимизирането на нейните прояви и даването на възможност на всяко дете да се чувства важно и необходимо, е напълно постижимо от родителите.

Източници: https://findmykids.org/; https://quimamme.corriere.it/; https://www.wikihow.com/