Kъсното проговаряне при децата

Всички родители очакват с нетърпение първите думички на своето дете, първите опити то да говори и общува.

Развитието на речта може да варира значително при децата. Има някои общоприети норми, свързани с проговарянето и развитието на речта, които да насочат родителите дали е необходимо да се срещнат със специалист.

Основни стадии в развитието на езика са:

• от 0 до 3-я месец се наблюдава така нареченото „гукане“;

• между 4-я и 6-я месец започва периода на „лепета“ – бърборене /повтаряне на еднакви срички: „да-да“, „ба-ба“, „ам-ам:…/;

• между 7-я и 9-я месец детето може да имитира звукове и да повтаря срички по подражание, започва да „отговаря“ със сричков лепет в говора;

• между 10-я и 12-я месец детето свързва в последователност различни срички (като „ба-ма“, „та-та-ба“…);

• от 13-я до 18-я месец са първите смислени думи, които назовават лица, предмети; детето увеличава речниковия запас и изпълнява прости инструкции;

• от 19-я месец до 2 години детето прави прости изречения;

• на 3 години детето използва сложни изречения състоящи се от две думи, увеличават се възможностите му за беседа;

• на 4 години детето използва сложни съчетания и сложни изречения;

• на 5 години детето е овладяло всички звукове и правилно ги използва в речта си.

Факторите, които влияят върху проговарянето на детето са много като започнем от наследственост, темперамент, преждевременно раждане и др. Но младите родители трябва да приемат, че има и други неща, които влияят негативно върху езиково-говорното развитие като прекаляването с телевизия, телефон, електронни играчки. Ето защо е добре родителите да се замислят преди да сложат детето пред телевизора или таблета, за да си осигурят време за почивка или домакинска работа.

В съвремието децата живеят в свят, изпълнен с огромен приток от информация, който ежедневно залива все още незрялата им нервна система. Силните звуци, ярките образи, цветове, движенията на филмчетата, които гледат, често се оказват много по-силен стимул за детето отколкото обикновената ежедневна реч. Децата не успяват да обработят цялата информация и някои стимули стават с приоритет пред други.

Всяко дете се развива индивидуално. Изключително важна е обаче ролята на родителя при стимулирането на говорните умения. Родителите не трябва да забравят, че тяхното дете им подражава, то ги слуша и възприема техния говор. При всеки удобен случай играйте игри с детето си, пейте песнички, стимулирайте и подпомагайте развитието на говора. Хубавото е, че повечето деца, които се забавят с проговарянето, след това бързо наваксват и се изравняват със своите връстници. Но ако имате притеснения, че детето не развива и използва правилно речта като средство за комуникация, не се колебайте и потърсете специалист. Подкрепяйте детето във всяка ситуация, бъдете търпеливи, обогатявайте социалните му контакти с връстници и възрастни, за да разбере то само колко е важна комуникацията.


Източници: Стандарти за развитие и учене в ранното детство: от раждането до три години| М. Атанасова Трифонова, София, 2014; http://www.roditel.bg; http://www.desipeeva.blogspot.com; http://www.moetobebe.net; http;//www.logos-ea.com

Вижте и други интересни материали

Недоносени бебета - Разбиране на растежа и развитието на недоносените бебета

Посрещането на бял свят на недоносено бебе може да бъде едновременно радостно и предизвикателно преживяване за родителите. В тази статия можете да прочетете за съображенията относно детското развитие, когато вашето бебе се роди преждевременно, и как можете да подпомогнете растежа му.

10 причини, поради които детето ви не може да се концентрира в училище (които не са свързани с ADD-синдром на дефицит на вниманието)

Повечето деца имат проблеми с вниманието в час в даден момент. Когато това се случи, особено при малките ученици, родителите се чудят защо детето им не може да се съсредоточи и дали би могло да има затруднения в ученето.

20 неща, които всеки родител на деца със специални потребности трябва да чуе

Да си родител е трудна задача. Да си родител на дете със специални потребности е изключително трудна задача. Д-р Дарла Клейтън е с докторска степен по клинична психология, но пише от гледна точка на майка, която отглежда по-големия си син с церебрална парализа и по-малка дъщеря.