Красивото несъвършенство на родителството
Обичам да съм родител. Обичам го с всяка част от съществото си и повече, отколкото някога съм предполагала, че мога да обичам нещо. Честно казано обаче, нищо не е извадило толкова много моята несигурност или уязвимост. Това е толкова нормално. Объркващо и нормално.
Трябва с любов да направим път на двойствеността на родителството. Радостно е и самотно. Подхранва и изтощава. То е нежно и влудяващо. Ние откриваме най-богатите, най-светещите части от себе си, докато чувстваме, че други части изчезват за известно време.
Ние сме самоотвержени, любящи и възпитаващи. А понякога не сме. Никога не е било предназначено да бъде съвършенство. Става дума за любов, а любовта никога не е съвършена. Това е честност, отговорност, чистота. Това е несъизмеримо. Това е красота, сила и несъвършенство. Такива сме ние. Такива са и нашите деца. Нека не им даваме абсурден идеал, към който да се стремят да живеят, като очакваме ние или нашето родителство да бъде друго.
Колкото и деца да имаме и на каквато и възраст да са те, всяко дете и всеки нов етап ще донесе нещо ново, което да научим. Винаги ще бъде така. Всяко от децата ни ще живее по различен начин и по пътя ние ще трябва да се адаптираме, за да осветим пътя им възможно най-добре. Но няма да направим това перфектно, защото не винаги можем да знаем какви планини ще трябва да изкачат или какви дракони ще трябва да убият. Не винаги ще знаем от какво ще имат нужда и не винаги ще можем да го дадем. Не е и необходимо. Но ние ще искаме. Понякога ще ни боли заради това и ще се обвиняваме, че не сме „достатъчни“. Понякога няма да го правим. Това е уязвимостта, която идва с родителството.
Обичаме ги толкова много и това никога не се променя, но начинът, по който се чувстваме относно родителството, може да се промени хиляди пъти дори само преди закуска. Родителството е трудно. Струва си всяка секунда – всяка една секунда – но е трудно. Родителите могат да почувстват всичко и понякога то може да се променя от момент на момент – любящи, яростни, негодуващи, състрадателни, нежни, твърди, радостни, егоистични, объркани и мъдри – всичко това. Родителите могат да усетят всичко това. Защото родителството е чиста радост, но не винаги. Ние сме силни, грижовни, безкористни, любящи, но не винаги. Родителите не са идеални. Любовта не е перфектна. И така е било винаги. Ние отглеждаме хора – истински, с чувства, които нямат нужда да бъдат съвършени и няма да имат нужда другите да бъдат съвършени. Хора, които могат да бъдат добри към другите и към себе си. Но те ще научат това от нас.
Родителството е ролята, която изисква от нас да бъдем, да покажем нашите най-човешки, красиво несъвършени, с недостатъци, чувствителни и уязвими личности. Нека не се самоосъждаме за нашите недостатъци и несъвършенства, и необходимата ни човешка същност.
Източник: https://www.heysigmund.com/about-parenting-and-perfection/