Кога да се тревожите за настроението на детето си?

Всеки родител има моменти, в които се чуди какво е настроението на детето му-твърде ли е тревожно? Много ли е ядосано? Ще изчезне ли някога това раздразнително отношение? Как може родителят да разбере кога проблемът е проблем?

Какво е лошо настроение?

Лошото настроение е преживяването на „потиснатост“ и това е нещо, което много деца изпитват за кратки периоди от време. Може да включва тъга, безпокойство, ниско самочувствие или умора, или детето ви може да се чувства тревожно и в паника, разочаровано или ядосано.

Лошото настроение обикновено може да се подобри, като се направят някои малки промени – повече сън, разговор за проблемите или разрешаване на трудна ситуация, която ги тревожи. Ако лошото настроение на детето ви продължава повече от две седмици, време е да се консултирате с личния лекар за тези негативни чувства.

Какви са симптомите?

Може да забележите, че детето ви е по-раздразнително към вас, други членове на семейството или техни приятели. Може да им липсва енергията или мотивацията да правят нещата, които обикновено харесват, или да отказват да се смеят на неща, които обикновено ги забавляват. Те могат да се оплакват от чувство на умора и да прекарват повече време в сън от обикновено.

Какви могат да бъдат причините?

Лошото настроение може да бъде отговор на редица неща – напрежение вкъщи, проблеми в училище, взаимоотношения и др. Понякога това е реакция на наистина трудно събитие или голяма промяна. Но понякога няма очевидна причина и това може да разтревожи родителите, които не са сигурни какво да направят, за да помогнат.

Полезно е да имате предвид няколко ключови функции, ако не сте сигурни дали детето ви просто „преминава през етап“ или може би има по-голям проблем, който би се повлиял от професионално внимание:

• Остава ли настроението на вашето дете „изключено“ (твърде тревожно, тъжно, раздразнително) няколко седмици подред? Всеки има добри и лоши дни. Ако проблемите остават постоянни в продължение на дни и седмици, може да се наложи те да бъдат оценени.

• Вашето дете реагира ли на стрес или забелязвате проблеми „изненадващо“? Загубата на домашен любимец, отпадането от спортен отбор или отдалечаването на близък приятел са примери за потенциални въздействия за децата, които могат да бъдат много разстройващи за тях, дори ако тези събития не изглеждат толкова опустошителни за възрастните. Ако проблемите не се разрешат до няколко седмици след възникването или ако се появят без видима причина, може да бъде потърсена професионална помощ.

• Това настроение води ли до проблеми при разбирането с връстниците? Конфликт в дома? Затруднения в училище? Или вашето дете „тихо страда“? Значителна намеса в ежедневните дейности или високи нива на стрес са признаци, че прегледът на психичното здраве може да бъде от полза.

• Виждате ли други признаци, че нещо е „изключено“? Примерите включват:

» Не се интересува от забавни дейности;

» Проблеми със съня;

» Хранене твърде много или твърде малко;

» Прекомерна умора;

» Понижени оценки в училище или невъзможност за концентрация;

» Ниска енергия или "нервна" енергия;

» Много физически оплаквания (напр. главоболие, болки в стомаха).

• Вашето дете е преминало задълбочен преглед от своя лекар за първична медицинска помощ, за да се увери, че симптомите не се дължат на физическа причина (напр. ниско съдържание на желязо при тийнейджъри, което води до ниска енергия, напрежение в очите, причиняващо главоболие, непоносимост към глутен).

Няколко лесни начина да разберете дали настроението на вашето дете може да се подобри:

» Уверете се, че детето ви спи достатъчно - умората води до капризност при повечето от нас!;

» Уверете се, че детето ви получава възможност да прави физически упражнения, за предпочитане на открито и излагане на слънчева светлина (витамин D и природата подобряват настроението);

» Осигуряване на балансирана, питателна храна (плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, постни протеини и здравословни масла, като същевременно избягване на преработени храни с високо съдържание на захар и мазнини е доказано, че допринася за по-добро настроение);

» Контактът с други родители на деца на възрастта на вашето дете може да ви държи в течение относно натиска, който детето ви може да изпитва в училище или в екипи /в дейности/и т.н., и да ви даде шанс да работите по начини за промяна на този натиск.

Какво още могат да направят родителите, за да помогнат?

Неприятно и безпомощно чувство е да видите детето си в лошо настроение и е естествено да искате да направите всичко възможно, за да гарантирате, че ще се чувства по-щастливо.

• Помогнете им да разберат защо се чувстват по този начин:

Децата често затварят чувствата си, но е полезно, ако могат да разпознаят и назоват как се чувстват, за да можете да им помогнете да планират как да се справят с последствията.

Насърчавайте детето си да изразява емоциите си - често просто да кажете на някого: „Писна ми днес“ може да има значение;

• Поставете граници, за да им помогнете да намерят баланс:

Може да бъде от полза, ако детето ви има рутини и граници. Тъй като умората може да има такова въздействие, колкото по-отпочинали са, толкова по-добре;

• Търсете дейности, които повдигат настроението им:

Понякога забавното занимание може да действа като разсейване и може да помогне за повишаване на настроението им - пригответе ястие заедно, слушайте музика, излезте на открито. Физическата активност често върши работа и ходенето, бягането, плуването извежда хората от дома и излизат на чист въздух - дори разместване на мебелите в спалнята им може да помогне.

• Проверявайте продължителността и честотата на тези настроения:

Важно е да следите внимателно всякакви промени в настроението. Вие познавате детето си по-добре от всеки друг - ако имате някакви притеснения, че лошото настроение на детето ви става твърде често, продължава дълго време или оказва тревожно влияние върху начина му на функциониране всеки ден, потърсете съвет от личния си лекар.

Ако сте покрили всички бази, изброени по-горе, и все още оставате загрижени е напълно оправдано търсенето на помощ от специалист. Намесата и работата на специалистите може да помогне на детето ви да развие стратегии за справяне и да подобри устойчивостта за цял живот.

Източници: http://infoaboutkids.org ; https://parentinfo.org