Какво ни казват детските рисунки?

За какво могат да ни разкажат детските рисунки?

Разбира се, на първо място за това, което е важно за детето. Рисунката винаги е продукт не само на съзнанието, а се явява съвместна работа на съзнателното и безсъзнателното. Човек от всяка възраст, и особено малкият човек, проецира в изображението своите преживявания и емоции, за това рисунката е един своеобразен разказ (при това искрен) за нещата, които го вълнуват и занимават. Изобразявайки някакъв обект, детето предава своето отношение към него. Така без да иска „издава” това, което е важно за него. За това изобразявайки каквото и да било, детето се старае на първо място да нарисува значимите за него хора – тези, които са ярко емоционално украсени, любимите или активно нелюбимите. Понякога значимите хора са във формата на животни. Тези хора, които заемат главно място в душата на детето, винаги присъстват на рисунките, като при това изпъкват с ярки цветове, красиви детайли, значителен размер. Ако детето „забравя” да нарисува някой от членовете на семейството, включително себе си, или фигурата е дребна, бледа, неизразителна, отделена от останалите, поправяна, изтривана многократно – това е сигнал за тревога и следва да се замислим за причините. Най-вероятно даже съвместно с детски психолог. Освен това децата рисуват значими за тях ситуации, тези, които са оставили ярка следа в душата им, независимо дали са ежедневни или мимолетни. От сюжета на рисунката може да стане ясно дали някое събитие, убягнало от вниманието на родителите не е травмирало детето.

Какво още можем да „видим” в изображенията?

Според редица изследователи на рисувателните психодиагностични методи от детските рисунки можем да разберем за:

· общото ниво на умствено развитие (доколко рисунката съответства на възрастта);

· активно ли е детето или пасивно;

· нивото на самоконтрол и импулсивност;

· има ли емоционална неустойчивост или застопореност;

· има ли тревожност у детето като личностна черта или тревога като настоящо състояние;

· има ли у детето страхове или депресивни тенденции;

· как детето реагира на стрес;

· нивото на агресивност;

· доколко детето е насочено към другите хора или навътре към себе си;

· преобладаването на рационален или емоционален подход към света;

· има ли склонност към демонстративно поведение;

· доколко е удовлетворена необходимостта от общуване или напротив - детето избягва общуването;

· наличието на антисоциални тенденции;

· отношението на детето към сексуалната сфера;

· отношението му към семейството като цяло и към отделните му членове.

На какво трябва да обърнем внимание в детските рисунки, за да ги „разчетем” правилно?

Традиционно се смята, че на първо място трябва да се оцени цветовата гама на рисунката. Разбира се цветът е важен, но също така е важно и да се помни, че не може категорично да се заявява нещо от типа на „Ако рисунката е в черно – детето е в депресия, ако е в червено – детето е много агресивно.” Когато се оценява цветовата гама на рисунката следва да се обръща внимание ето на какво:

Има ли детето достатъчно цветове, от които да избира?

Колко често детето използва определен цвят?

Винаги ли използва предимно червения молив или това е ситуационен избор? С какви други цветове го комбинира?

Според изследователите на детски рисунки тъмно кафявите, сивите, черните цветове, когато са преобладаващи, постоянно избирани са признак за депресивно състояние. Твърде много червено говори за актуално (тук и сега) състояние на тревога, емоционално напрежение. Но ако червеното е постоянно предпочитан цвят, това може да говори за невротизация или повишена конфликтност. Изобилие от червено в съчетание с тъмни тонове – възможна е тревожна депресия.

Какви тонове изобщо преобладават в рисунката – топли или студени?

Изборът на тъмносини и виолетови цветове може да говори за снижено настроение или просто за висока чувствителност. Изпълнението на почти всички рисунки в пастелни тонове също насочва към чувствителност, но може да е и тревожност като лична особеност.

Използва ли детето цялата палитра или се ограничава до два – три цвята?

Ако цветовата гама е бедна това може да говори за умора, пасивност, изтощение или даже депресия.

Кой с какъв цвят е нарисуван?

Винаги ли детето избира точно определен цвят за даден член на семейството или дадено животно? Сравнете серия рисунки изпълнени от детето в различно време. Появил ли се е извикващ въпроси цвят в последно време или винаги е било така?

Следващият важен момент е натискът на молива върху листа.

Той е показател за психомоторния тонус на детето. Ако натискът е слаб, лек, неуверен това говори за плахост, пасивност, изтощение на психиката на детето. Ако линиите постоянно се изтриват, това е свидетелство за неувереност, емоционална неустойчивост, тревожност. Ако детето първо рисува с леки щрихи, които после удебелява, това е опит да контролира своята тревога, „да се вземе в ръце”. Ако контурите са дебели, силно притискат листа, това може да говори за емоционално напрежение, импулсивност. Ако молива „оре” в листа, това е признак на възможна конфликтност, агресивност, както и просто на превъзбудено състояние или хиперактивност. Други елементи от рисунката, които ни говорят са размера на фигурите, разположението им на листа, подробностите в изображението.

❕ Важно е да помним, че рисунката е винаги „частен случай” и трябва да се разглежда единствено във връзка с другите рисунки на детето, с неговите обяснения за изобразеното и с неговата семейна ситуация. Така че задачата ни е да се постараем да видим важното в рисунката и да го „разчетем” правилно, като избягваме категоричните твърдения.

Източник: http://shkolazhizni.ru/archive/0/n27746