Какво е селективен мутизъм?

Селективният мутизъм е състояние, при което човек може да говори в някои ситуации, но не и в други. Например дете със селективен мутизъм може да говори у дома, но не и в детската градина или сред непознати.

Ако детето ви се затруднява да говори в социални ситуации или около определени хора, то може да страда от селективен мутизъм. За разлика от други комуникативни нарушения, които засягат способността за говорене, селективният мутизъм е предимно психологически и често се корени в тежка тревожност. Това е разстройство, при което човек не е в състояние да общува в определени ситуации, но е способен да говори в други. Това разстройство най-често се развива в детството и често се отбелязва, когато децата не могат да говорят в училище.

Детето със селективен мутизъм може да говори свободно у дома, докато в друга среда, например в училище, се затруднява да се изразява. Селективният мутизъм е нещо повече от социална тревожност или срамежливост. Децата със селективен мутизъм са физически неспособни да говорят, когато са поставени в определена социална среда, например в класната стая или на детската площадка. Това разстройство може да доведе до значителни социални и академични усложнения. За щастие, има стъпки, които можете да предприемете, за да подкрепите и защитите детето със селективен мутизъм.

Как изглежда селективният мутизъм?

“Децата със селективен мутизъм могат да станат внезапно неподвижни, със замръзнало изражение на лицето, да избягват контакт с очи или да изглеждат нервни и притеснени. Обикновено те се чувстват добре, когато говорят свободно у дома със семейството си, но стават невербални на обществени места или сред непознати" - д-р Шиф, клиничен психолог.

"Възможно е да има тревожно поведение на избягване, сензорна чувствителност или изблици на гняв", добавя Стефани Бланко, логопед и професор в Медицинския колеж.

Децата, засегнати от селективен мутизъм, могат да разчитат на други форми на комуникация, като жестове, посочване или шепот, за да се изразяват.

Селективният мутизъм може да се проявява по различен начин при различните деца. Някои деца могат лесно да говорят с други деца, но не и с учители или възрастни. Други може да се чувстват комфортно да говорят само с най-близките си роднини, но не и с разширеното си семейство или познати. Децата могат да общуват насаме с учителите, но се напрягат в по-големи групи.

Причини за селективен мутизъм

Селективният мутизъм не е резултат от предизвикателство или непослушание. Хората със селективен мутизъм се чувстват неспособни да говорят поради силна тревожност и срамежливост. Те може да се страхуват, че другите ги съдят, осмиват или игнорират.

Състоянието няма една-единствена причина. Много фактори могат да допринесат за развитието на селективен мутизъм. Това е свързано със социална тревожност, срамежливост и сдържан характер, при които човек избягва ситуации, в които трябва да говори. Това избягващо поведение се засилва с времето.

Д-р Антон Щербаков, клиничен психолог, отбелязва, че роля могат да изиграят както факторите на околната среда, така и генетичните фактори. "Децата, чиито родители изпитват значителна (особено социална) тревожност, може да са изложени на повишен риск от селективен мутизъм", казва той. "Също така децата, чиито родители са силно социално потиснати или свръхпротективни, може да са по-склонни да развият селективен мутизъм поради въздействието на моделирането и ученето."

 Тези фактори включват:

·         Значими преходи: Ходенето на училище може да предизвика безпокойство у децата. Това е особено вярно, ако преди това са имали малко възможности за общуване или изучават втори език. Двуезичните деца са свръхпредставени в проучванията на селективния мутизъм, което предполага, че тревожността за общуване може да допринесе за това състояние.

·         Домашна среда: Децата, които наблюдават тревожно или избягващо поведение у дома, могат да се научат да се държат по подобен начин. Това може да ги накара да избягват ситуации, които ги изнервят, като например социални ситуации. Това избягване може на свой ред да засили страха от говорене.

·         Генетика: Селективният мутизъм има склонност да се среща в семействата и изследователите са идентифицирали поне един ген, който изглежда повишава шансовете за развитие на мутизма.

·         Други тревожни разстройства: Наличието на други тревожни разстройства може да играе роля за развитието на селективен мутизъм. Някои примери включват тревожност при раздяла, социална тревожност и обсесивно-компулсивно разстройство.

Диагностика на селективния мутизъм

Редица специалисти могат да диагностицират селективния мутизъм, включително педиатри, психолози, педагози и езиково-говорни патолози. Ако подозирате, че детето ви може да страда от селективен мутизъм, първо се обърнете към вашия лекар, който може да ви насочи към подходящ специалист за допълнителна оценка, която може да е необходима.

Диагнозата се основава както на клинично наблюдение, така и на добра клинична анамнеза. За да отговаря на критериите за диагноза, детето трябва да има затруднения от поне един месец и те да причиняват значителни нарушения в учебната дейност, работата или социалното функциониране.

Диагностицирането на селективния мутизъм включва цялостна оценка, която може да включва:

·         оценка на речта и езика

·         интервюта с родители, настойници или учители

·         сътрудничество с различни специалисти, включително педиатър, детски психолог, поведенчески анализатор, педагогически съветник или социален работник

Оценката на речта и езика може да установи други състояния, които могат да причинят затруднения с говора, като например забавяне на говора или увреждане на слуха. След това интервютата с членове на семейството могат да помогнат на специалистите да добият представа за:

·         кога са започнали симптомите

·         как детето общува в момента

·         домашната среда

·         семейна медицинска история

Това е в съответствие с диагностичните критерии в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства: пето издание, или DSM-5, който гласи:

·         Постоянна неспособност да говори в определени социални ситуации, в които се очаква да говори (напр. в училище), въпреки че говори в други ситуации;

·         Смущенията пречат на образователните постижения или на социалното общуване;

·         Продължителността на нарушението е най-малко един месец (не може да бъде през първия месец на обучението);

·         Неумението да се говори не се дължи на непознаване или неудобство на говоримия език, който се изисква в социалната ситуация;

·         Нарушението не може да се обясни по-добре с комуникативно разстройство (напр. разстройство на плавността в детска възраст) и не се проявява изключително в хода на разстройство от аутистичния спектър, шизофрения или друго психотично разстройство.

Лечение на селективния мутизъм

След като медицинският екип постави диагнозата селективен мутизъм, може да се започне лечение. Въпреки че подходът към лечението може да варира, целите са насочени към:

·         намаляване на тревожността в социална среда

·         подпомагане на лицето да се упражнява в говорене

·         засилване на неизбежното поведение

Акцентът е върху това лицето със селективен мутизъм да се чувства в безопасност, но постепенно да придобива по-голяма увереност. Някои примери за лечение на селективен мутизъм включват:

·         Усъвършенстваща и алтернативна комуникация: включва временно предоставяне на хората на алтернативен начин на общуване, който за тях е по-малко стресиращ. Например, детето може да се научи да използва жестове или да посочва символи. В краткосрочен план това може да помогне на детето да общува в училище, но не е дългосрочно решение.

·         Терапии, основани на експозиция: Тези подходи включват постепенно излагане на ситуация, която може да предизвика тревожност, за да може човек да се упражнява да говори. С течение на времето това показва на човека, че може да говори пред хора.

·         Ритуален звуков подход: тази терапия помага на детето да се научи да издава звуци от механична гледна точка. Те могат да започнат с неречеви звуци, като например духане или кашляне, и да преминат към срички, а след това към думи.

Специалистите ще адаптират терапията към симптомите, възрастта и другите нужди на лицето.

·         Избледняване на стимула: Детето първоначално говори с някого, с когото се чувства удобно и с течение на времето се представят нови комуникационни партньори.

·         Оформяне: Терапевтът работи, за да оформи текущото комуникативно поведение на вашето дете (напр. жестове/посочване, шепот) до точка, в която то може да говори удобно във всички ситуации. Това се постига чрез използването на награди и положително подсилване.

·         Самомоделиране: Детето се наблюдава как говори удобно (на видеозапис) с различни хора и в различни настройки, за да повиши увереността си и да насърчи говоренето в нови ситуации.

Селективният мутизъм е тревожно разстройство, така че оказването на натиск върху някого да говори само ще създаде още повече стрес и страх. Всъщност многократното насърчаване на детето да "говори" може да означава, че с течение на времето то ще развие отрицателна асоциация с тази дума.

Вместо това хората могат да помогнат на хората със селективен мутизъм, като създадат безопасно пространство. Важно е също така да не принуждавате хората със заболяването да общуват, ако не желаят, нито да се опитвате да лекувате заболяването у дома. Селективният мутизъм изисква професионално лечение.

Съвети за родители

Най-големият съвет за родителите на деца със селективен мутизъм е да поддържат комуникационна среда с ниско напрежение. Вместо да ги натискате и принуждавате да говорят, експертите съветват да оказвате подкрепа и похвала.

„Родителите не трябва да притискат детето си да говори и трябва да проявяват разбиране по време на лечението“, казва д-р Шиф. „Също така е важно да ги уверите, че невербалната комуникация е наред, докато не се почувстват комфортно да говорят.“

Това не означава, че родителите не могат да насърчават децата си през целия процес на лечение и да се опитват да им помогнат.

„Ключът е да се даде възможност на детето да се изправи пред страховете си по последователен и управляем начин“, казва д-р Щербаков. „Например, ако детето ви ще говори само с вас, можете да го насърчите да опита да махне на познат възрастен, като например член на семейството. След като се почувства по-удобно с това, може да бъде насърчено да ви прошепне нещо, което вие може да каже на другия възрастен."

Резюме:

Селективният мутизъм, значимо детско тревожно разстройство, може да се прояви по много различни начини. Освен типичната срамежливост, детето може да не се чувства комфортно да общува в определени условия или с конкретни хора. Ако детето ви се бори със селективен мутизъм, има много планове за лечение, които могат да помогнат, като когнитивно-поведенческа терапия, психотерапия, логопедична терапия и др. Като родител е важно да намалите натиска върху детето си да говори, да осигурите емоционална подкрепа и да насърчите всяко общуване, в което детето ви се чувства удобно.


Източници: https://www.verywellfamily.com/what-is-selective-mutism-5268014; https://www.medicalnewstoday.com/articles/selective-mutism#what-is-it

Вижте и други интересни материали

Забавни и творчески дейности за ангажиране на деца със специални потребности

Ангажирането на деца със специални потребности в забавни дейности осигурява многобройни ползи отвъд просто удоволствие. Тези дейности могат да бъдат предназначени за подобряване на социалните, емоционалните, физическите и когнитивните умения.

Какво е да имаш академично надарен брат или сестра, когато имаш затруднения в обучението

Едно от най-големите предизвикателства, но и невероятно възнаграждаващи преживявания, с които се сблъсках докато растях, беше да се опитвам да бъда като по-голямата си сестра, имайки предвид моето невербално нарушение в обучението.