Как да помогнем на дете, което избягва зрителния контакт?

Осъществяването на контакт с очите е най-мощният начин за установяване на комуникативна връзка между хората. Гледането на някого в очите може да означава внимание, уважение, интимност, доверие, интерес и грижа. Въпреки това, контактът с очите или директният поглед могат да бъдат трудни за някои деца. Понякога избягването на контакт с очите за кратки моменти може да бъде нормална част от развитието на детето, особено ако се справя с неудобните чувства. Въпреки това, проблемите с гледането на някого в очите могат да показват медицински или емоционален проблем.

Избягването на контакт с очите е често срещан признак на състояния като разстройство от аутистичния спектър и социално тревожно разстройство. Въпреки това, отклоняването на погледа от време на време в конкретни ситуации не е същото като обичайното избягване или не харесване на зрителен контакт.

Защо контактът с очите е важен?

Контактът с очите играе основна роля в човешкото взаимодействие. Гледането на някого в очите е ключов начин, по който хората общуват, както вербално, така и невербално. Той помага на хората да развият положително отношение и емоционална връзка и е важен компонент от социалните умения, ученето, вниманието и изграждането на взаимоотношения.

Еволюционно контактът с очите играе ключова роля в оцеляването на бебетата, тъй като те търсят очите на родителите си, за да задоволят нуждите си от храна, комфорт и подслон. Всъщност проучванията показват, че от раждането новородените предпочитат да гледат лицата, които се ангажират с тях, и да ги гледат в очите.

Хората използват зрителния контакт, за да изградят доверие, интимност, любов и комуникация. Очите ни често се наричат ​​„прозорци“ към нашите души, което означава, че емоциите, намеренията и мислите често са много ясни само от поглед в очите на някого.

Ние също така използваме очите си като ключова част от невербалната комуникация и емоционалната интелигентност. Поглед в очите на някого може да сигнализира за всякакви неща от дискомфорт или безпокойство до подозрение, страх, радост или изненада. Понякога обикновеният контакт с очите е достатъчен, за да разберете мислите на някого, например дали лъже или иска да говорите насаме.

Когато децата осъществяват зрителен контакт, те научават за околната среда и хората, с които взаимодействат. Всъщност изследванията показват, че от ранна детска възраст децата използват социални знаци като зрителен контакт, за да разберат по-добре света около тях. Те също така се научават да тълкуват и имитират израженията на лицето, които вървят заедно с зрителния контакт. Тези преживявания им помагат да разбират хората, като допълнително развиват социално-емоционалните си умения.

Типично развитие на зрителния контакт

Още от раждането си бебетата са настроени да търсят зрителен контакт. Изследванията показват, че гледането на лица и очите на хората е нещо, което бебетата особено харесват. Освен това изглежда, че бебетата са настроени да се учат, когато бъдат подканени да използват директен поглед, преди да въведат информацията.

"На всяка възраст трудностите при осъществяване на контакт с очите са потенциална причина за безпокойство. Това е така, защото осъществяването на контакт с очите е основна форма на връзка и комуникация" - д-р Питър Дж. Смит-доктор по медицина, магистърска степен, доцент по педиатрия в Чикагски университет и председател на Американската академия по Изпълнителен комитет по педиатрия на развитието и поведението.

На възраст между 2 и 6 месеца повечето бебета постоянно поддържат директен зрителен контакт, като това се увеличава с течение на времето. Споделянето на зрителен контакт е ключов начин, по който децата предават, че се чувстват сигурни, обгрижвани и доволни. Контактът с очите, който получават от хората около тях, също сигнализира за приемане, комфорт, интимност, интерес и грижа.

Защо децата могат да избягват контакт с очите?

Докато търсенето на директен поглед е нормално човешко поведение, има ситуации, в които някои деца ще имат проблеми с зрителния контакт. Това може да са медицински, като деца, които имат зрителни увреждания, което може да направи труден директния поглед. Или тези проблеми може да се дължат на проблеми с психичното здраве, като например когато децата се борят с емоциите си. Това е особено често, когато се чувстват уязвими, разстроени или притеснени, или ако имат разстройство на психичното здраве.

Чувства и емоции

Нормално е децата да имат проблеми с зрителния контакт в определени ситуации. За всеки контактът с очите може да бъде труден, когато емоциите са силни, но за децата, които все още работят върху емоционалното регулиране и социалните умения, може да бъде още по-предизвикателно. Поради тази причина много деца ще избягват зрителния контакт, ако се чувстват тъжни, уплашени, срамежливи, разстроени, стресирани или смутени. Освен това те могат да отклонят очите си, когато са направили нещо нередно, имат тайна или са объркани.

По този начин избягването на контакт с очите се превръща в механизъм за справяне, за да не позволят на другите да „видят“ или да забележат болка или уязвимост, или да избегнат поемането на отговорност. Обикновено това сигнализира, че детето има силни чувства и може да се нуждае от помощ. Наблюдавайте честотата на този проблем и помислете дали има други симптоми, които биха могли да показват безпокойство за психичното здраве. Като цяло обаче това е очаквана част от живота, тъй като децата изграждат своите социално-емоционални и комуникационни умения.

Имайте предвид, че има разлика между това да гледате настрани поради срамежливост или тревожни чувства и просто като цяло да не харесвате или да имате проблеми с осъществяването на зрителен контакт. „Няма възраст, на която е обичайно за деца да изпитват затруднения при контакт с очите“, обяснява д-р Смит.

С напътствия и опит децата започват да се учат да регулират емоциите си по-ефективно в предизвикателни ситуации. Тъй като се развиват през детството и тийнейджърските години, те стават по-способни да осъществяват зрителен контакт, когато се чувстват уязвими. Въпреки това, в моменти на стрес, предизвикателство или други тревожни ситуации, дори по-големите деца могат да избягват зрителния контакт, когато се борят с чувствата си или не знаят какво да правят.

Социално-емоционални предизвикателства

Нивото на комфорт при контакт с очите и социално-емоционални и комуникационни умения ще варира значително. По-специално, децата, които имат социално-емоционални предизвикателства, са по-склонни да не харесват зрителния контакт. Интровертните деца, тези с поведенчески проблеми, децата под стрес и тези с тревожност и други психични разстройства също могат да се затрудняват повече с директния поглед.

Състоянието на психичното здраве, свързано с неприязън към зрителния контакт, включва тревожни разстройства, обсесивно-компулсивно разстройство, поведенческо разстройство, депресия и опозиционно предизвикателно разстройство. Имайте предвид обаче, че простото избягване на директен поглед, когато е под стрес или се чувства неудобно, не е непременно индикация, че детето ви има проблеми с психичното здраве, освен ако не са налице и други симптоми.

Изследванията обаче показват, че хората със социално тревожно разстройство имат особени проблеми с директния поглед. По същество контактът с очите, особено с тези, които не познават добре, ги кара да се чувстват неудобно и да се чувстват под "светлината на прожекторите", причинявайки стрес, емоционално разстройство и избягване.

Освен това някои деца, които преживяват травма, могат да намерят някои аспекти на социалните взаимодействия за предизвикателство, включително осъществяване на зрителен контакт.

Разстройство на аутистичния спектър

„Децата, които имат разстройство от аутистичния спектър, често срещат трудности при контакт с очите, макар не винаги и не винаги от раждането, когато изпитват затруднения“, обяснява д-р Смит.

Симптомите на ASD обикновено включват затруднения с комуникацията и междуличностното взаимодействие, включително непоследователност или избягване на директен поглед. Може да присъстват и широк спектър от други признаци и симптоми, като ограничаващо или повтарящо се поведение, интензивен интерес към определени теми, не слушане или гледане на други и обикновено не реагиране на социални сигнали.

Докато повечето бебета проявяват подобно силно предпочитание към контакт с очите, някои бебета започват да показват намаляване на зрителния контакт. Тези промени в начина, по който бебето търси контакт с очите, може да не са забележими за нетренираното око, но ако бъдат забелязани, децата, които е вероятно да развият ASD, може да успеят да получат помощ по-рано. Смята се, че ранната интервенция при деца с ASD води до по-добри резултати.

Как да помогнете на детето си да осъществи зрителен контакт?

Често, когато децата избягват зрителния контакт, това се дължи на ситуацията, в която се намират и чувствата, които изпитват. Консултирайте се с лекар или терапевт, ако подозирате, че в основата на отклонения поглед на вашето дете е състояние на развитие или психично здраве.

Получаването на правилна диагноза и научаването, че детето ви се затруднява с някои социално-емоционални проблеми или травма, ще му помогне да получи подходящо лечение и внимание.

Освен това можете също да насърчите детето да осъществява повече зрителен контакт и да повишава нивото на комфорт по различни начини у дома. Можете да моделирате това поведение, като осъществите зрителен контакт с него. Стремете се да правите това в моменти, когато се чувствате уязвими или водите сериозен разговор, както и по време на леки, забавни моменти.

Можете също така внимателно да помолите детето си да ви гледа в очите, когато говорите. Понякога децата просто се нуждаят от напомняния да практикуват това умение. Децата често учат нови умения най-добре чрез игра и много повторения. Можете дори да направите игра от това, като организирате състезания за гледане, за да видите кой може да задържи директния поглед най-дълго.

Когато забележите, че детето ви отклонява погледа си, можете също да го попитате защо и как се чувства. По този начин неговото избягване на контакт с очите може да се превърне в сигнал, че се случва нещо друго. Може да се нуждае от вашата подкрепа и напътствия. Работата върху способността да идентифицират и изразяват емоции и други умения за справяне може да помогне на детето да се чувства по-комфортно при контакт с очите и по време на стрес.

Обобщение

Контактът с очите е важно социално-емоционално умение, което ни помага да изграждаме връзки, да учим, да се чувстваме в безопасност и да общуваме. Когато бебетата и децата избягват директния поглед, това може да бъде нормален отговор на неудобни чувства или ситуации, но може да насочва и към други проблеми. Има начини да подобрите комфорта на детето си при зрителен контакт, но не забравяйте да се консултирате с педиатър, ако имате някакви притеснения, че детето ви не харесва директния поглед.

Източници: https://www.verywellfamily.com/how-to-help-a-child-who-does-not-like-eye-contact-5213949; https://www.pnas.org/doi/full/10.1073/pnas.152159999