Играта и нейното важно значение за развитието на децата

Много често един от най-добрите и в същото време забавен метод на обучение е играта.

Децата дават свобода на емоциите си, учат се да слушат, развиват социални и езиково-говорни умения.

Играейки децата развиват своето въображение и сюжетно-ролевата игра. Стимулират логическото и пространственото мислене. Развиват фината моторика и сетивните възприятия. Обогатява се активния и пасивния речников запас.

Една от първите асоциации, която се поражда, когато чуем думите „детство” и „дете”, е играта. Психолозите и педагозите вярват, че играта не е просто развлечение, а е дейност, изключително важна за развитието. Съобразно спецификата си всяка от разновидностите на играта (сюжетно-ролева, драматизация, конструктивна, игра с правила) допринася с нещо уникално.

Играта е съществена за физическото развитие. Подвижните игри, които изискват активни движения (бягане, скачане, катерене), съдействат за развитие на мускулатурата, координацията на движенията и физическите качества (ловкост, бързина, сила, издръжливост), стимулират кръвообращението и допринасят за попълноценна обмяна на веществата. Голяма част от настолните и конструктивни игри също имат принос към двигателното развитие най-вече по отношение на фината моторика. Към това се добавя и фактът, че децата изпитват огромна потребност от движения и игрите спонтанно я удовлетворяват. Същевременно игрите са неизчерпаем източник на радост и удоволствие, с което способстват за утвърждаване на оптимистична нагласа в живота и формиране на жизнерадостен характер.

Играта съдейства за развитие на мотивационно-потребностната сфера — ситуативните мотиви се подчиняват на по-обобщени, формират се нови, по-висши мотиви на дейност.

Играта е от важно значение и за емоционалното развитие. В нея детето се учи да регулира емоциите си. Независимо от това, че играта е построена от въображението, чувствата в нея са истински. Играейки, детето натрупва опит за справяне с негативните емоции и преодоляване на препятствия.

Играта съдейства за моралното развитие. Съвместната дейност изисква от участниците да приспособят своето поведение един към друг, което определя решаващото значение на играта за развитие и на социалните умения.

В играта се развива самооценката, детето научава много за себе си.

В играта се развиват въображението, символната функция, творческите способности.

Посредством играта детето опознава човешките предмети, дейности, отношения и норми на поведение. Боравейки с копия на предмети от обкръжението детето научава функциите им и се ориентира в начините за действие с тях.

Играта дава възможност на детето, забавлявайки се да учи и да помни наученото дълго време.

По време на игра децата запомнят бързо, лесно и неусетно. Играта увлича интереса към обучението.

Източник:

. Велева А. (2013), "Педагогика на играта" - Русе; http://veleva.net/wp-content/uploads/2014/04/Asia-Veleva-Pedagogika-na-igrata-2013.pdf

Вижте и други интересни материали

Ревността между децата. Как да се справите и да помогнете на ревнивото дете?

Ревността е едно от най-трудните и неприятни преживявания, през които едно дете може да премине. Минимизирането на нейните прояви и даването на възможност на всяко дете да се чувства важно, е напълно постижимо от родителите.

Слушането на Вашите инстинкти никога няма да Ви насочи погрешно

Следвайте инстинктите си за това, от което смятате, че семейството ви има нужда, а не от това, което другите очакват. Инстинктите ви са най-добрият инструмент, който имате като родител на дете със сензорни нарушения.