Адаптивно поведение за деца с обучителни затруднения

Децата с обучителни затруднения и други предизвикателства имат полза от практикуването на адаптивни поведенчески умения. Адаптивното поведение се отнася до подходящото за възрастта поведение, от което хората с и без обучителни затруднения се нуждаят, за да живеят самостоятелно и да функционират добре в ежедневието. 

Това поведение е известно още като социална компетентност, независим живот, адаптивно поведенческо функциониране, независимост или житейски умения. Всички деца трябва да възприемат това поведение, за да бъдат продуктивни членове на обществото като възрастни.

Адаптивното поведение включва умения от реалния живот, като например поддържане на външния вид, обличане, избягване на опасности, безопасно боравене с храна, спазване на училищните правила, управление на парите, почистване, създаване на приятелства. Адаптивното поведение включва и способността за работа, социални умения и поемане на лична отговорност.

Адаптивно поведение

Оценките на адаптивното поведение често се използват при оценяването на ученици с обучителни трудности. Тези оценки могат да помогнат за определяне на силните и слабите страни в поведението на тези ученици, за да се подобрят шансовете им за успех както в училище, така и в живота.

Адаптивното поведение обикновено се оценява с помощта на въпросници, попълнени от родители, учители, социални работници, ученици (когато е възможно и подходящо). Адаптивното поведение може да бъде оценено и въз основа на наблюдения на действителното изпълнение на определено умение от детето.

Нерядко учениците с обучителни затруднения се нуждаят от специално разработено обучение, за да усвоят адаптивно поведение. Това обучение ще се съсредоточи върху подпомагането на тези ученици да развият умения за планиране, организиране и учене, които са важни адаптивни поведения.

Когато детето ви не се адаптира

С напредването на възрастта децата трябва да могат да се ангажират постепенно с по-сложни адаптивни поведения. Докато дете в детска градина може да упражнява умението да връзва маратонките си, четвъртокласник може да научи адаптивното умение да носи парите си за обяд в училище.

Един седмокласник може да е в състояние да изпълнява домакински задължения, като пране или почистване на пода в кухнята. Ученик в гимназията или студент би могъл да приготвя храна, да кара кола или да използва обществен транспорт.

Ако изглежда, че детето ви изостава от връстниците си по отношение на адаптивното поведение, е важно да проучите източника на проблема.

Изглежда ли, че детето ви има затруднения в обучението, или че не е имало възможност да усвои адаптивно поведение? С други думи, дали вие и другите възрастни в живота на детето не правите твърде много за него?

Една майка например признава, че синът и в по-горен клас на началното училище не знае как да си връзва обувките, защото никога не са го учили. Вместо това му купуват обувки с велкро, за да не се срамува пред връстниците си, че никога не се е учил.

Осъзнавайки, че е допуснала грешка и че детето и разчита твърде много на нея, за да изпълнява основни задачи, майката дава на детето си повече отговорности. Тя спира да му напомня да си носи обяда в училище и да не си забравя домашните, а той се справя отлично. Той е бил способен да изпълни тези задачи през цялото време.

В заключение

Повечето деца днес имат по-малко отговорности, отколкото децата преди години. Макар че днес обществото е по-защитено за децата, решението не е да се лишат младите хора от всички отговорности. Като възлагат на децата задължения, съобразени с възрастта им, родителите и хората, които полагат грижи за тях могат да увеличат шансовете на децата да се включат в адаптивно поведение, независимо дали имат или нямат проблеми с ученето.

Източник: https://www.verywellfamily.com/what-is-adaptive-behavior-2162501